Здравейте. Вие сте с епизод 36 на подкаст Честна дума, където всяка седмица се опитвам честно да анализирам и коментирам актуални събития от България и света. Не случайно музиката в началото днес звучи малко ретро, като 80те години на 20ти век. В днешното издание ще отправим поглед към 1984та – не годината, а книгата на Джордж Оруел. В нея, авторът описва общество, което се управлява от олигархична диктатура. Свят, който е в постоянна война, правителството следи всяко действие на гражданите, упражнява брутален контрол на словото и дори мислите им, като постига това чрез политическа система, която е под контролът на привилегирован елит. Информацията за настоящето и миналото се манипулира постоянно, за да бъде в служба на тоталитарната политическа програма. Възможно ли е предупрежденията на Оруел да касаят нас, хората от 2021 година? Възможно ли е написаното в този стар антиутопичен роман, да говори за това, което се случват днес, в първата част на 21век? Останете с мен и заедно ще видим…
Преди да продължим, нека ви кажа, че този епизод достига до вас със съдействието на Луксина Мен – качествена италианска козметика за мъже. С Луксина получавате истински мъжки продукти – като започнем от парфюма, автършейфа, моделиращите вакси и стигнем до любимите ми – шампоан за брада, балсам за брада, олио за брада – всичко от Луксина подчертава мъжествеността. Можете да поръчате продуктите на Луксина със специално намаление от 10% като използвате код за отстъпка DUMA (на латиница) в онлайн магазина f-expert.bg. Повтарям магазин f-expert.bg и код за отстъпка DUMA за 10% намаление на всички продукти на Луксина. Не чакайте! Поръчайте оригиналните италиански продукти за мъже – Луксина. Още информация ще намерите и в транскрипта на днешното предаване в chestnaduma.com
И така, ако не сте чели 1984та трябва да я прочетете. Ако сте я чели отдавна, трябва да я препрочетете. На всяка цена. 1984та – култовият роман на Оруел, който има толкова много паралели с нашето съвремие. За съжаление.
В тази книга има поразителни образи. Постоянната война и постоянно променящите се съюзници и врагове. Бомбите, които падат, но никой не знае дали всъщност те не са хвърлени от управляващите, за да поддържат илюзията за опасност. Постоянната война дава на политическия елит постоянни извънредни пълномощия и държи населението в постоянен страх и ужас.
В много отношения, Оруел пръв прозира, че подтисническите режими имат нужда от постоянни врагове, за да държат в подчинение бедните си граждани.
В 1984та виждаме едно общество, което е крайно атеистично, но изключително пуритански настроено. Уинстън и Джулия нямат право да имат връзка и в края на книгата са измъчвани и “рехабилитирани”, за да достигнат състояние на добри партийни членове.
Нуждата от “рехабилитация” при Уинстън се дължи и на факта, че той има непозволени мисли, които записва в дневник. Какви са тези неправилни мисли? Уинстън си позволява да проявява несъгласие с партията, да поставя под съмнение истинността на официално обявяваната информация, позволява си да помни, че преди време това, което днес е истина, е било обявявано за лъжа. Т.е. позволява си да мисли независимо. Той е мислопрестъпник.
Едно от основните оръжия на партията в 1984 е употребата на езика, който постоянно търпи редакция. Всяко следващо издание на речника с одобрени думи е по-тънко от предишното, като постоянно отпадат думи, които могат да провокират хората към неправилно мислене.
Разпад на социалните отношения е основна характеристика на обществото на Оруел. Всеки е насърчаван да доносничи за съсъдите си и едновременно с това е в панически страх, някой да не доносничи срещу него, защото попаднеш ли в ръцете на партията – отърване няма. В един от най-запомнящите се моменти в книгата, Уинстън е в една килия със своят съсед Парсън, който е предаден от своята дъщеря. Неговото престъпление? Престъпмисъл. Той не се е усетил, че е мислел неправилно, но дъщеря му го е хванала и предала на партията, за което разбира се той ѝ е истински благодарен.
Толкова зле ли са нещата през 2021? В много отношения Оруел е бил пророк и макар, не всичко от написаното в романа му да се е сбъднало, за съжаление вече има твърде много неща, които са реалност.
В книгата на Джордж Оруел главнията злодей е държавата. Днес главният злодей отново е държавата, но заедно с няколко огромни корпорации, с които заедно съставляват един конгломерат на злото, който налага своята воля на гражданите по света. Ето за какво говоря:
В 1984, тоталитарната държава определя кое е допустима реч и какво можеш да казваш.
През 2021 една шепа частни компании в съюз с държавата притежават почти абсолютната власт над това, какво можем да казваме онлайн.
В 1984 тоталитарната държава следи гражданите и цензурира речта.
През 2021 социалните мрежи, с одобрението на държавата впрягат армии от ботове, алгоритми и модератори, които следят потребителите постоянно, отбелязват онези, които извършват мисловни престъпления и в някои случаи изтриват написаното. Разбира се, тези, които често нарушават правилата с непозволена реч могат да бъдат напълно изтрити, все едно не са съществували никога – без съдебен процес, без право на обжалване от страна на потребителите и без задължение на компаниите да дават каквото и да е обяснение.
В 1984 правителството постоянно трие и пренаписва историята, когато тя е неудобна за управляващата класа.
През 2021, изданията тайно изтриват статии или ги променят, за да не включват негативна информация за Камала Харис. Да, точно така. ВашингонПост – този символ на свободното слово (иронизирам разбира се) след изборите промени своя статия за вицепрезидент Камала Харис, не защото изтритата информация не е вярна, а защото не говори добре за нея. Така е другари. Трябва да пазим висшите членове на партията.
В 1984 всеприсъстващите екрани са едновеременно средство за информация (или по-точно средство за дезинформация и индоктринация) и заедно с това са проследяващи устройства, които предават картина и звук към правителството.
През 2021 смартфоните изпълняват същата роля. Те са нашия прозорец към дигиталният свят на информацията, но също така са средството, което техноолигарсите използват, за да събират информационен масив за потребителите, да го използват, за да ни продават стоки и да го продават на трети страни или директно на държавата и нейните силови агенции. Да, при Оруел това го върши държавата, а в наши дни се извършва от социални мрежи. Просто злото е аутсорснато към частни изпълнители – това не го прави по-малко зло.
В 1984 правителството използва средствата за наблюдение и информация, за да доведе гражданите до определено състояние.
През 2021 частни корпорации правят абсолютно същото нещо, като събират информация, изготвят индивидуални поведенчески профили с цел монетизиране на тази информация – било то чрез продажби на стоки или чрез продажба на личната ни информация.
В 1984 държавата поддържа огромен брой служители и оборудване, за да може да контролира наратива и да наблюдава всички свои граждани.
През 2021 ние сами финансираме шпионската империя на техноолигарсите, които ни наблюдават, манипулират и монетизират събраната от нас информация.
В 1984, има само няколко страни в света. Те са във война.
През 2019 има само няколко медийни империи, към които хората принадлежат и тези империи воюват помежду си.
В 1984 крайната цел на масовото следене е да гарантира, че един ограничен елит ще остане винаги на власт и в контрол на държавният апарат.
През 2021 крайната цел на онлайн следенето е империята на техноолигарсите да задържи своята власта и така да гарантира своето съществуване и постоянно обогатяване.
Има още толкова много паралели, които можем да начертаем между 1984та и нашето съвремие. Истината е, че ние препускаме към едно общество и отношения, които все повече и повече приличат на описаното от Джордж Оруел. Пак казвам. Прочетете 1984! Дори и вече да сте я чели. Струва си.
Ще завърша с един от най-поразяващите паралели в тази книга. Днес все по-често се случва да не можеш да казваш истината. Не само това, в което лично вярваш, но и онова, което науката е доказала. Днес е напълно възможно и вече се е случвало хора да бъдат блокирани в социалите мрежи, когато казват, че мъжете не могат да бъдат жени и жените не могат да бъдат мъже. Научен факт. Не е мнение. Не е религиозна доктрина. Научен факт. Да казваш това става все по-неприемливо. Към края на 1984, О’Брайън, партиецът, който разпитва и тормози Уинстън го пита: Колко прави 2+2? 4, отговаря Уинстън и О’Брайън пуска тока. Уинстън не може да разбере защо. Това е толкова просто, толкова очевидно. 2+2 е равно на 4. Но, не. Мъчението продължава. След дълги мъки Уинстън се опитва да налучка верния отговор. 3, 5, колко е? Верният отговор не е точно число. В 1984 2+2 е толкова, колкото партията каже. Един път може да е 3, друг път 5. Това няма значение. Има значение какво казва партията.
2021 толкова много прилича на 1984та. Не годината имам предвид, а книгата на Джордж Оруел.
Толкова в този епизод. Благодаря ви, че и днес отделихте време за да бъдем заедно за кратко. Ако все още не сте се абонирали за Честна дума, можете да го направите в ApplePodcasts, Spotify, GooglePodcasts и всички по-големи подкаст платформи. Връзки към всички тях можете да намерите на адрес chestnaduma.com. Не пропускайте и да намерите Телеграм канала на подкаста, където освен информация за новите епизоди споделям и интересни статии, на които попадам относно нашето съвремие, историята, политиката и популярната култура. Искам специално да благодаря на тези от вас, които използвате връзката към PayPal – вашата подкрепа ме окуражава да продълажавам да търся, да мисля, да съм активен.
В това турбулентно време ви пожелавам да сте здрави и винаги будни, и помнете…
2+2 е равно на 4. Без значение какво казва партията.
До скоро.