Немили, не, Драги! Бъдещето на ЕС и президентските дебати в Америка
Здравейте. Аз съм Людмил Арсов, а в 196ти епизод на подкаст Честна дума ще засегна няколко теми – основно извън България. Какво е състоянието на ЕС? Какви са предизвикателствата? Ще се вгледаме в доклада на Марио Драги, като ще се опитам да избягам от розовите и пожелателни тълкувания и ще обърна внимание на сериозните критики.
В Америка мина първият, а вероятно и последен дебат между Тръмп и Харис. Кой спечели, кой загуби и какви са изводите? На къде върви Америка не само преди, а и след изборите през ноември и какво означава това за Европа? Супер интересни теми, така че затегнете коланите – малко музика и продължаваме.
Пеевски във ВАС е в напълно свои води. Решението от днес в полза на ДПС Ново начало не е изненада. Но, днес няма да говорим за това. Тематиката днес е по-международна. Първо ще започнем с един твърде любопитен доклад на един бивш премиер на Италия и настоящ председател на Европейската централна банка.
Марио Драги, в своя доклад за състоянието на Европейския съюз, засяга доста теми, но все пак ще се опитам да отсея онова, което според мен е ключово и някак се пропуска, защото не good news. Преглеждах коментарите и статиите – “бил насърчил зеления преход” и др. подобни. Няма да говоря за това, а за онези ключови според мен критики, чрез които той се фокусира върху иновациите, енергетиката и регулациите.
Драги подчертава необходимостта от значително повишаване на инвестициите в дигитализацията и иновациите, за да може ЕС да съперничи на глобалните икономически сили като САЩ и Китай. Той вижда в изкуствения интелект и цифровите технологии шанс за ЕС да се възползва и да подобри своята конкурентоспособност.
По отношение на енергетиката, една от основните критики е свързана с високите цени на енергията в Европа, които са значително по-високи в сравнение с тези в САЩ. Драги посочва, че електричеството е с 158% по-скъпо, а природният газ – с 345% по-скъп. Това се отразява негативно на икономическия растеж и конкурентоспособността на европейската промишленост.
Защо? Защо цените са по-високи?
– Защото Зелената икономика е неефективна и скъпа. Германия може да си говори, каквото иска, да обяснява колко е зелена – числата говорят нещо съвсем друго. Няма как да си индустриална държава на слънчева енергия с 80 слънчеви дни в годината. Вятърът е още по-слаб. Каквато и таблица да видите от Германия, каквато и алабалистика да разтеглят – просто няма как да стане. Не сега. Не в следващите 50 до 100 години. Не го казвам аз. Казват го учени, които цял живот са изследвали енергийната индустрия и залагат на науката, а не на религиозната зелена пропаганда. Добър прочит по тази тема има от Вацлав Смил.
Илюзията (да не кажа заблудата или измамата) на Зеления преход покачват цените на електроенергия в Европа, включително и за нас в България, защото вместо да се използва атомна енергия и да се подписват дългосрочни договори за втечнен газ и по този начин да се сваля цената на енергията за бизнеса и за потребителите става точно обратното. ЕС наказва бизнеса и наказва потребителите си в преследване на химерата на зелената икономика.
Драги още посочва, че излишните регулации в ЕС затрудняват бизнеса, което води до намалена конкурентоспособност на европейските компании. Подчертава необходимостта от намаляване на тази тежест, за да се стимулират инвестиции и икономически растеж.
Според него, Европейският съюз рискува да изгуби конкурентоспособността си на глобално ниво, ако не се справи с прекомерната регулация и вижда точно в регулациите една от причините, поради които ЕС отстъпва пред САЩ и Китай.
Ще ви дам пример: ChatGPT, WonderAI, Bard, Grok, Facebook, Tesla, Perplexity, Jasper – това са някои от водещите компании в сферата на AI. Какво е общото между тях? Няма нито една европейска компания. Както и самият Драги посочва в доклада си, Европа изостава в иновациите и прекомерната регулация тежи на бизнеса. Не, че не сме го говорили това в подкаста. Докато компании и университети по света работят по развиването на AI, нашият селски идиот Тиери Бретон се хвали, че ЕС е първия, който е приел закон за регулация на AI. Тиери Бретон е персонифицираният провал на ЕС по отношение на икономическото развитие. Той е лицето на прекомерната регулация и знамето на бюрокрацията, която задушава всяка иновация. И ако използвам един от изразите на Роналд Рейгън, ако сложат Тиери Бретон да отговаря за пустинята Сахара, там няма да остане пясък. Само подобен тип апаратчици могат да превърнат успешни и развити индустриални страни в догонващи.
Докладът подчертава и нуждата от „радикална промяна“, включваща по-голяма роля на частния сектор и преразглеждане на икономическите стратегии на ЕС.
С други думи, по-малко регулация, по-малко държава, повече свободна инициатива. Добро утро.
Марио Драги смята, че ЕС се нуждае от едни 800 милиарда евро инвестиция – според мин се нуждае от 800 милиарда годишно годишно, за да предотврати предизвестения спад, въпреки че стотици милиарди вече са разпределени за разни уж цифрови и зелени преходи. И сега, предизвикателството е в избора между два диаметрално противоположни приоритета. Два напълно различни фокуса. От една страна, ЕС би могъл да даде приоритет на енергийната сигурност, като гарантира евтини, достъпни и надеждни доставки на енергийни ресурси и суровини, за да съживи своята индустрия, т.е. добив, проучване и дългосрочни договори за втечнен газ, съчетани с ядрена енергия и заедно с това да приеме подход на „икономика в условията на война“, защото ако не знаете – Европа е във война Мордор, наречен русия. Това ще подобри военната продукция и способности, като в крайна сметка ще сложи край на най-опустошителната война на континента от IIрата световна война насам.
От друга страна, ЕС може да се съсредоточи върху дългосрочните химери, като насочи тези милиарди към целите в областта на климата и енергийния преход, но за сметка на сигурността, производителността и растежа на икономиката.
Двете неща не могат да се случват едновременно. Съсредоточаване върху климата и “зеления” преход означава по-бедна Европа, по-слаба Европа, Европа, която ще бъде изядена от русия, която и сега получава тайната военна подкрепа на Иран, Индия и Китай.
Коя от двете опции трябва да бъде избрана може да изглежда лесно и ясно, но всичко, което се случва в Брюксел обикновено е трудно и мътно.
И нека ви кажа, не 800 милиарда, 800 трилиона да намерят отнякъде и да ги налеят в зеления преход, пак в Германия няма да има повече от 80 слънчеви дни на година.
Но това не означава, че ЕС ще спре да си вкарва този автогол.
Това не се базира на наука, на доказателства, на здрав разум. Това е култ. Нямам друго обяснение за това безумие.
Но да погледнем отвъд окена, където късно снощи, за нас в България рано сутринта, се състоя първия дебат межд Доналд Тръмп и Камала Харис. Дебат, който изгледах от начало до край, за да не се налага да разчитам на мненията на различните фенклубове на участниците в този дебат.
Присъдата ми е следната. Камала Харис не спечели този дебат, но Тръмп го изгуби.
Първо ще отбележа обективните според мен причини:
Камала Харис се представи много по-добре от Байдън в миналия дебат. Тя завършваше изреченията си за разлика него. Да, бяха изкуствени. Да, изглеждаха заучени, но си бяха цели изречения.
Доналд Тръмп е по-възрастен в Харис и в този дебат си пролича. Въпреки, че за годините си има доста енергия, имаше видима разлика във фокуса и придържането към темата.
Харис бе избрала по-добра стратегия за този дебат, а именно да атакува и обижда Тръмп. Той не си изпусна нервите, но нямаше подходящ отговор на тази стратегия и с изключение на няколко силни момента и добрия завършващ аргумент, така и не успя да намери врения тон в този дебат.
Сега, нека отбележа някои не толкова обективни причини:
Т.нар. модератори от АВС бяха от отбора на Камала Харис. Това си пролича по няколко начина, но беше подсказано още от първия въпрос в дебата, който беше отправен към Харис: Смятате ли, че американците днес живеят по-добре в сравнение с времето на Доналд Тръмп като президент?
Отговорът, който последва беше всичко друго, но не и отговор на въпроса. “Аз вярвам в амбициите на американците”, “Аз вярвам в мечтите на американците”, “Имотите са прекалено скъпи, но аз имам план да намалим цената”. Намирам за напълно очаквано един политик да баламосва по този начин, но след като не последва коригиращ въпрос от водещите към Харис, на мен ми стана ясно, че в този дебат ще е така – към Тръмп ще се задават коригиращи въпроси, към Харис – не. Така беше и до самия край. Харис не бе поправена, дори когато направи фактологически неверни твърдения относно абортите във и след деветия месец при вицето и Тим Уолц, даде неверни цифри за безработицата, разкритите нови работни места и т.н.
Не оправдавам Тръмп. Когато си стигнал до тук и си оцелял след опит за покушение, трябва да си готов, че ще ти направят такава постановка. Трябва да имаш опции.
Той нямаше.
Може би най-слабия отговор на Тръмп бе по отношение на Украйна. Не че на Харис бе силен – “ние се борим за демокрацията”, “Украйна има правото да се защитава” и други подобни общи приказки, които изглеждат цинично на база невъзможността на Украйна да поразява цели в русия и реално да се защитава. А, и Иран, който снабдява русия с балистични ракети. Същия Иран, на който администрацията на Байдън и Харис размразиха 300 милиарда блокирани долара. Същия Иран, който финансира Хизбула и Хамас. Нейният отговор бе с общи приказки и дори циничен, но отговорът на Тръмп беше слаб. Защото въпросът касае правото на самоопределение на една държава, на един народ. Всеки отговор, различен от аз съм на страната на правдата и на доброто в тази ситуация е слаб отговор.
Тук обаче е важно да направя едно уточнение. Много хора, включително много умни хора в България виждат в този отговор на Тръмп някаква сервилност към путин или зависимост от русия. Понякога се чудя, как е възможно умни хора да не виждат очевидни неща.
Америка, която плащаше сметките на цял свят си отиде. Не заради Тръмп. Това е тенденция още след падането на Желязната завеса. Просперитетът и сигурността на Европа се дължи на Америка. Съвременният глобален ред съществува, защото десетилетия наред един световен полицай е изпращал своята армия къде ли не по света и с това е гарантирал сигурността на своите съюзници – без значение дали става въпрос за бази в Германия, Гърция, Турция, Саудитска Арабия или Йордания.
Това време свърши. Съвременния американец не помни ВСВ и трудно може да му се обясни защо с неговите данъци се плаща за бази, военни, оръжие, сигурност и помощи на страни от другата страна на земното кълбо. Защо? И ако сме честни, ще си признаем, че Европа се нуждае от Америка много повече, отколкото Америка от Европа. Най-добрата флота и най-добре подготвената армия, най-доброто въоръжение. Всички армии на ЕС и Великобритания взети заедно са далеч от ефективността и мощта на Америка.
За съжаление, Тръмп е лицето на тази промяна в нагласите и политиката на Америка. И без значение дали той ще спечели или загуби изборите през ноември, Америка ще продължи да се изтегля от горещите точки по света и това ще води до все повече хаос.
Само си помислете какво се случва сега с хутите и защо това не се случваше да речем, преди 5 години? Преди 10? Америка се обръща повече към себе си и останалия свят ще трябва да се ориентира в тази нова обстановка, но това е тема за друг епизод.
Толкова за днес. Нека все пак завършим и с някаква добра новина. SpaceX и астронавтите от мисията Поларис вчера подобриха рекорд от преди 58 години, поставен от кораба “Джемини 11”, като се отдалечиха на 1400км от Земята. Това ми напомня за един великолепен цитат от Антоан дьо Сент-Екзюпери, който казва: “Ако искаш хората да построят кораб, не ги карай да събират дърва, не им давай задачи и тежка работа, а ги научи да копнеят за безкрайната шир на морето”.
Нека копнеем за такива възвишени цели. Да занимаваме умовете си с онова, което е стойностно, истинско смислено.
До следващата седмица.
Слушай подкаста в
Spotify – https://cutt.ly/MzUVFni
ApplePodcasts – https://cutt.ly/ZzUVCTA
GooglePodcasts – https://cutt.ly/PzUV3mG
YouTube – http://cutt.ly/bKxrSHG