Signal срещу Тръмп
През последните няколко дни бях командировка в Солун и не можах да запиша епизода по-рано. Спокойно, няма да започвам работа в Солунската митница. Сигурно чувате, че и гласът ми е малко по-дрезгав, но крайно време е да поговорим за Signal – приложението, не групата на Данчо Карадажов и за скандалът, който се разрази отвъд океана. Доста се изговори, доста се изписа, което ми дава възможност малко по-информирано да изкоментирам ситуацията.
Така че, настанете се удобно – малко музика и продължаваме.
В началото искам да благодаря за обратната връзка, която получавам след езиподите. Важно е да мога да чуя какво мислят хората, които слушат подкаста. Конкретно благодаря и на Петьо за интересните линкове, които сподели с мен, а на всички, които решават да използват връзката към PayPal – благодаря.
Защо е важно да говорим за тази тема?
Защото никога не съм се абонирал за едната страна, като перманетно правилна. В подкаст Честна дума се опитвам да говоря и анализира това, което виждам. Не съм от екипа на републиканците или демократите, въпреки, че в избор между Тръмп и Байдън или Тръмп и Харис предпочитах Тръмп. Причините за това съм обяснявал много пъти. Не, Тръмп не е някакво знаме на консерватизма. Просто другата страна отиде в такива безумия като безумната зелена сделка, цензурата в социалните мрежи, овладяването на медийната среда, хормонални лекарства за объркани деца, операции за смяна на пола на малолетни и още, и още, и още. Мога да продължавам дълго – не е в това въпроса. Просто давам контекст, защото виждам, че мнозинството от хората не могат да мислят в нюанси. Или всичките ти позиции са верни, или всичките ти позиции са грешни. Онзи ден един юнак в Х ми каза, че не съм пътувал достатъчно на Запад, защото критикувам ЕС, че продължава да купува газ от русия. Какво общо има това с аргументът ми за слабата позиция на Европа? Друг е въпросът, че когато съм живял на Запад въпросният юнак не е бил роден. Ениуей.
Всичко това, за да ви кажа, че ако искаме да бъдем обективни, не можем да бъдем фенове. Има ли грешки – трябва да се признават и адресират. И не, международната и енергийната политика на ЕС няма да се поправи, защото пътуваме повече.
Сега конкретно по темата.
На 15 март 2025 г. Съединените щати извършиха серия от военни удари срещу цели на хутите в Йемен, насочени срещу подкрепяната от Иран групировка, която от месеци атакува търговски кораби в Червено море. Това, което обаче превърна операцията в международен скандал, не беше самото военно действие, а начинът, по който плановете за него изтекоха в публичното пространство. Центърът на този инцидент е приложението за криптирани съобщения Signal и неговото неочаквано използване от високопоставени служители в администрацията на президента Доналд Тръмп. Този случай разкри сериозни пропуски в сигурността, предизвика политически и обществен дебат и постави под въпрос компетентността на екипа на Тръмп в управлението на чувствителна информация
Как започна всичко?
На 11 март 2025 г. Джефри Голдбърг, главен редактор на престижното американско издание The Atlantic, получи изненадващо известие в приложението Signal – той беше добавен в групов чат, наречен „Houthi PC Small Group“. За негова изненада участниците в групата включваха ключови фигури от администрацията на Тръмп: вицепрезидентът Джей Ди Ванс, държавният секретар Марко Рубио, министърът на отбраната Пийт Хегсет, директорът на националното разузнаване Тулси Габард, директорът на ЦРУ Джон Ратклиф, началникът на кабинета Сузи Уайлс и съветникът по националната сигурност Майкъл Уолц, който изглежда беше инициаторът на чата. В рамките на два дни преди атаката Голдбърг стана свидетел на обсъждания, които включваха оперативни детайли – от вида на използваните оръжия (F-18 и дронове MQ-9) до точния график на ударите.
Случайното включване на Голдбърг в чата, както по-късно стана ясно, вероятно се дължи на грешка в контактите на Уолц. Инициалите на журналиста (J.G.) съвпадат с тези на друг високопоставен служител, което доведе до объркването. Вместо обаче да напусне веднага групата, Голдбърг остана достатъчно дълго, за да документира дискусиите, преди да ги публикува в статия на 24 март, озаглавена „Администрацията на Тръмп случайно ми изпрати военните си планове“. Тази публикация взриви общественото мнение и предизвика незабавна реакция от страна на Белия дом, Конгреса и международната общност.
Какво разкри чатът?
Първо и според мен доста важно – Мъск не е част от тази дискусия. Към злощастният милиардер вече 2 месеца вървят обвинения, че е президент в сянка, че взима решенията вместо Тръмп и какво ли още не. Е, вижда се, че дори не е част от груповия чат. Така че, намалете истерията и си карайте Теслите спокойно.
Освен това, съобщенията в групата разкриха не само военните планове, но и политическите разногласия в администрацията. Например, Джей Ди Ванс изразява скептицизъм към операцията, отбелязвайки, че тя ще е от полза главно за Европа, която зависи от сигурността на морските пътища в Червено море. „Мразя авантаджийското поведение на европейците“, отговоря му Пийт Хегсет, което показа антиевропейска нагласа сред част от екипа. Сега, защо Европа години след като се вижда какво правят хутите не взима самостоятелно мерки е доста добър въпрос, на който трябва да отговорят европейските лидери. В същото време Хегсет сподели конкретни детайли за атаката – цели, оръжия и времеви прозорец – два часа преди първите бомби да паднат. Това само по себе си е безпрецедентен пробив в сигурността, тъй като подобна информация обикновено се класифицира и обменя само чрез строго защитени правителствени системи.
След публикуването на първата статия администрацията се опита да омаловажи инцидента. Тръмп заяви пред NBC News, че става въпрос за „техническа грешка“ и че не е била споделена класифицирана информация. Хегсет отрече да е изпращал военни планове, а говорителят на Националния съвет за сигурност Браян Хюз определи чата като пример за „висока степен на координация“. Не било дефект, а ефект, с други думи. Въпреки това, на 26 март The Atlantic публикува втора статия с още подробности и скрийншоти, които опровергаха тези твърдения, показвайки точни часове и оперативни данни.
Скандалът предизвика буря от реакции. Хилари Клинтън, която години наред беше критикувана от Тръмп за използването на частен имейл сървър, не пропусна да отбележи иронията, публикувайки в X: „Шегувате се с мен“ с емотикон на широко отворени очи. Лидерът на демократите в Сената Чък Шумър нарече случая „едно от най-шокиращите изтичания на военно разузнаване в историята“ и призова за разследване. Конгресът бързо задейства проверки, а федерален съдия в окръг Колумбия разпореди запазването на всички съобщения в Signal от 11 до 15 март за евентуално съдебно разследване.
Майкъл Уолц пое пълната отговорност, заявявайки пред Fox News: „Аз създадох групата. Допуснахме грешка. Продължаваме напред.“ Тръмп, макар и видимо разочарован, публично подкрепи Уолц, отбелязвайки, че той е „добър човек“, а администрацията му ще преразгледа използването на Signal, без да налага забрана. Въпреки това, според източници на NBC, президентът е бил „възмутен“ от гафа и е загрижен за имиджа на Администрацията.
Проведоха се и прослушвания. Аз гледах това на Тулси Габърд. Спокойно мога да кажа, че не видях никаква разлика между нейното увъртане и избягване на отговори и онова, което правеха в администрацията на Байдън. Това, вероятно е и по-голямото политическо разочарование в случая. След толкова обещания за различен тип работа и ангажираност от предишната администрация, и тази изглежда не много по-компетентна или отговорна.
Нека кажем и какво е Signal?
Signal е приложение с отворен код, известно с високото си ниво на криптиране от край до край (E2EE), което го прави популярен сред журналисти, активисти и дори политици. То обаче не е предназначено за обмен на класифицирана информация. Такива дискусии трябва да се водят през правителствени системи с най-високи стандарти за сигурност, често в защитени помещения (SCIF). Използването на Signal от администрацията на Тръмп разкрива или некомпетентност, или умишлено заобикаляне на протоколите – като и двете са с потенциално опасни последици.
Случаят с „Signal-гейт“ предлага няколко важни извода:
- Уязвимост на човешкия фактор: Дори най-сигурните технологии са безполезни, ако се използват неправилно. Грешката на Уолц показва, че дори високопоставени служители могат да допуснат елементарни пропуски, които компрометират националната сигурност.
- Неадекватни протоколи: Използването на непроверено приложение за чувствителни военни дискусии сочи към липса на ясни правила или тяхното неспазване. Това повдига въпроса дали администрацията на Тръмп е имала достатъчно обучение и структура за управление на секретна информация.
- Политическа ирония: Тръмп, който дълго критикува Хилари Клинтън за имейл скандала през 2016 г., се оказа в подобна ситуация. Това подчертава, че проблемът с неправилното боравене с информация надхвърля партийната принадлежност и е системен за американската политика.
- Трябва да обърне внимание и на въпроса за обществения интерес срещу сигурността: Публикуването на чата от The Atlantic беше оправдано с обществения интерес, но също така показа колко лесно чувствителна информация може да попадне в грешни ръце. Ако вместо журналист в групата беше попаднал вражески агент, последствията можеха да бъдат катастрофални.Джефри Голдбърг не е известен, като почитател на Тръмп. Не знам дали Голдбърг би направил същото, ако беше вкаран в подобен чат от предишната администрация – най-вероятно не, но в този случай това няма никакво значение. Гафът е налице. Не е измислен. Не е раздут, не е преекспониран и със сигурност трябваше да излезе наяве.
- Предоверяване на технологиите: Случката поднови дебата за ролята на приложения като Signal в правителствената комуникация. Въпреки че е сигурно за лична употреба, то не отговаря на стандартите за класифицирани операции, което налага преосмисляне на цифровите инструменти в управлението.
Скандалът около използването на Signal от администрацията на Тръмп е не само политически гаф, но и сериозно предупреждение за уязвимостите в съвременните системи за сигурност. Той разкри слабости в координацията, дисциплината и технологичната грамотност на висшите служители. Докато администрацията се опитва да потуши кризата, а Конгресът разследва, едно е ясно – този инцидент ще остане в историята като пример за това как една „техническа грешка“ може да разтърси доверието в правителството и да постави под риск живота на войниците, които участват във военната операция. В бъдеще подобни провали трябва да бъдат предотвратени чрез по-строги протоколи, по-добро обучение и осъзнаване, че в дигиталната ера сигурността е толкова силна, колкото е силен най-слабият й елемент – човекът. И може би, като се ползват хора, които имат повече грамотност в сферата на сигурността, отколкото в социалните мрежи, защото не малка част от участниците в този чат са по-скоро онлайн примадони и инфлуенсъри.
До следващия епизод.
Обработка: Ботев Саунд
Слушай подкаста в
Spotify – https://cutt.ly/MzUVFni
ApplePodcasts – https://cutt.ly/ZzUVCTA
GooglePodcasts – https://cutt.ly/PzUV3mG
YouTube – http://cutt.ly/bKxrSHG