Skip to main content
епизоди

ЕП142: Защо ограничават правата ни?

By 27/04/2023No Comments

Защо ограничават правата ни?

Здравейте. В 142ри епозид на Подкаст ЧЕСТНА ДУМА ще разгледаме някои обезпокоителни тенденции, които се забелязват по отношение личните свободи на гражданите. Една от най-фундаменталните човешки свободи е свободата на словото. Войни, икономически трудности, тероризъм, пандемии – все предизвикателства в съвременния свят, които често са посочвани като основателни причини за ограничаването на различни свободи и особено свободата на изразяване. Днес ще говорим за тънката граница между безопасност и свобода. Компромисите, които се изискват от нас, заради нашата безопасност и накъде са се запътили законите, така, както вървят в момента.

Ще разгледаме и бирената буря, която се вихри в Америка през последните 3 седмици, защото и тази история има допир до темата за правата и свободите.

Дръжте се, продължаваме след малко.

Как се дефинират човешките права? Кой ги дефинира? Тук е необходимо съвсем набързо да минем през няколко исторически момента, които са основополагащи за това, което днес наричаме човешки права.

Англия

През 1689 приема т.нар. Bill of rights, Закон за правата, който се превръща в основа на британската конституция. Документът е дълъг, но аз ще се спра основно на частта му за конкретните гарантирани права:

  • право на протестантите да притежават оръжие за самоотбрана (според социалната класа);
  • право за подаване на петиции до краля без да бъдат преследвани за това;
  • забрана на налагане на жестоки и необичайни наказания, както и на прекомерно големи глоби и гаранции;
  • свобода на словото и дебатите; никакви изказвания в Парламента не могат да послужат за привличане към отговорност или подложени на съмнение в който и да е съд или място извън Парламента;
  • свобода на изборите в Парламента (по това време само за богати граждани) от вмешателството на краля.
  • съдебните заседатели в процеси за държавна измяна трябва да притежават земя
  • обявяват се за незаконни определените глоби и неустойки преди произнасянето на съда
  • парламентът следва да заседава често, за да разглежда всички оплаквания и да преглежда, поправя и подобрява законите.
  • Ликвидирани са специалните съдилища по църковни и други въпроси.

Франция

Декларация за правата на човека

Приета на 26 август 1789 г, в основата на тази Декларация лежи концепцията за равноправието и свободата, принадлежащи на всеки индивид по рождение. За естествено право на човека и гражданина се обявяват: свободата на личността, свободата на словото, свободата на убежденията, правото на съпротива срещу всяко потисничество. Това идва в резултат от Френската революция.

САЩ

Американският Bill of Rights е приет през 1791и е силно повлиян от няколко документа – Английският закон за правата, Вирджинската декларация за правата и Магна харта от 1215г. Всъщност Американският закон за правата са първите 9 поправки на конституцията, които гарантират:

  • свободата на вероизповеданието
  • свободата на словото
  • свободна преса и право на свободни събрания
  • правото да се съхранява и носи оръжие
  • защита от неразумни обиски и конфискации
  • игурност на частната собственост
  • защита от съдебни актове издадени без основателна причина
  • повдигане на обвинение от разширен брой съдебни заседатели за всяко углавно престъпление
  • гарантиране на бърз, публичен процес с безпристрастно жури

Тези три документа от Англия, Франция и САЩ са в основата на това, което днес наричаме човешки права. Реално, Европа и по-късно САЩ, където по това време все още има огромно европейско влияние се превръщат в двигатели на защитата на човешките права. Това се дължи на Западната цивилизация – като започнем от древна Гърция, римската империя, стоицизма, християнството, протестите на испанските схоластици, борбите на хугенотите и квакерите – в тази среда се изработва универсалното разбиране за правата на човека, приложимо за всички човешки същества на планетата, за да стигнем до думите на Томас Джеферсън, написани във въведението на Декларацията за независимост:

“Ние считаме тези истини за видни от само себе си, че всички хора са създадени равни, че те са дарени от своя Създател с някои неотчуждаеми права, че сред тези права са живот, свобода и стремеж към щастие”. Това е предисторията на днешната Всеобща декларация за правата на човека на ООН, която е приета през 1948г.

Сега, някой може да изкритикува тази декларация за свободите, че е прекалено християнска по своето естество. Така, през 1990 г. в Кайро е приета Декларацията за човешките права в исляма. Мюсюлманските страни, членки на Организацията Ислямска конференция приемат тази декларация и препотвърждават тази си позиция на конференция през 2000 г. В новия документ се посочва, че хората имат право на „свобода и достоен живот в съответствие с Шариата“, без да се гарантират изрично ключови права като свободата на вероизповеданията или равенството на половете. Освен това тя изключва възможността за прилагането на Всеобщата декларация, заявявайки, че единственият източник за разясняване на членовете ѝ е Шериатът. Както се казва, има-няма 700 години след Магна харта и ислямските страни са дали своя принос за човешките права или по-скоро за тяхното законно ограничаване в рамките на Шириатът. Стига история.

Какво се случва днес?

Все по-често се чуват гласове за налагане на цензура в името на сигурността. Все по-често ни обясняват, че заради нашата безопасност, трябва да се откажем от основни свободи. Най-близките примери можем да дадем от мерките около COVID19. Спомняте ли си, че имаше пропусквателни пунктове по градовете? Че главният каскет Гешев беше затворил Банско в блокада? Това е ограничаване на правото на придвижване – основно човешко право. На какво основание? Нашата безопасност и здраве. Пак покрай същата тема имаше цензуриране на легитимни научни мнения относно мерките, ваксините, имунитетът и т.н. Т.е, ограничаване на свободата на словото. На какво основание? Борба с дезинформацията, за нашата безопасност.

Сега вече виждаме колко абсурдни са били някои от мерките, колко ненужни са били те и в някои случаи колко много са навредили на гражданите. Знам, знам, знам. Някой ще каже: Да, но те тогава не са знаели това. Ок. Да приемем, че не са знаели. Ами, може би недей да ограничаваш основните свободи на хората, когато не знаеш! Това ми се струва като разумен подход. Третия параграф във Всеобщата декларация за правата на човека гвласи:

“Като взе предвид, че е необходимо правата на човека да бъдат закриляни от закона така, че човек да не бъде принуждаван да прибягва към бунт срещу тиранията и потисничеството, като последен изход”

Правата на човека трябва да бъдат зорко пазени, защото иначе онези с власт бързо ще измислят бедствия, аварии, заплахи, дезинформации и други подобни, с които да оправдаят ограничаването на правата и увеличаването на своята власт.

Между другото, в последните години е много модерно да се говори за борба с дезинформацията, което най-често означава просто цензура. На някой не му харесва нечие мнение и то бива белязано като “потенциално опасно”, “потенциално мисогенно”, “потенциална реч на омразата”. Обърнете внимание на думата “потенциално” – тя е ключовата тук.

От две седмици насам ООН обучава хора по целия свят да изискват цензура върху своите съграждани от социалните мрежи за ОБЪРНЕТЕ ВНИМАНИЕ „потенциално вредно съдържание“.

На същия фронт на цензурата, Berkman Klein Center от Харвард обяви че наема бившия министър-председател на Нова Зеландия Джасинда Арден, за да наблюдава застъпничеството на цензурата на глобално ниво.

Арден е известна с инициативата си за цензура след терористичният акт в две джамии в Крайстчърч – повод, който бе използван за мобилизирането на огромен държавен и корпоративен ресурс в посока ограничаване на ОБЪРНЕТЕ ОТНОВО ВНАМАНИЕ, “потенциално опасно съдържание”.

Самата Арден подаде неочаквано оставка през януари 2023 с мотив burnout. Много коментатори отбелязват, че тя и партията и натрупаха много негативи, заради противоречивите ограничителни мерки, които наложиха по време на ковид пандемията.

Програмата на ООН се нарича „Социални медии за мир“. Това е пилотна програма подкрепяща цензурата, а нейните активисти са базирани в Босна и Херцеговина, Колумбия, Индонезия и Кения. Спонсорирана е от ЮНЕСКО.

Първата среща на тази група бе проведена преди 2 седмици.

Усилията на ООН наблягат на изследванията и „мониторинга“, а целта е да се оказва натиск върху социалните медийни платформи да цензурират неодобрените мнения.

Ако щете вярвайте, но в разговора дори става въпрос за цензурарне на „негативни коментари за външния вид на публични личности“. Например, казваш, че някой политик е дебел, кльощав или както при нас има случай от вчера в парламента, където Манол Пейков каза, че Копейкин пише късо, това трябва да подлежи на онлайн цензура.

Тревожно е, че Facebook и Google вече работят с финансирания от ООН проект, което означава, че предстои да видим още повече цензура и модериране на съдържание.

И, като става въпрос за модериране на съдържание, социалните мрежи използват алгоритми за това. Тези алгоритми показват повече онова съдържание, което предизвиква повече и по-силни реакции, т.е, негативните реакции. Често се промотира съдържание, което отвръщава или ядосва хората точно заради реакцията. Проблемът е, че когато съдържанието се модерира по този начин, когато алгоритъма награждава дразнещото съдържание компаниите се качват на това влакче и започват да промотират продуктите си през създателите на подобни публикации. Един скандал от 3 седмици тече в Америка и той е свързан с бирата BudLight. В доста глупав ход, жената, която отговаря за рекламата подема кампания за реклама използвайки Дилън Мълвейни – мъж, който се представя за жена. Той прави клипчета с бирата, с кенчета с неговия образ. Обяснява как въобще не знае каква е тази бира. Супер криндж. Това доведе до масови остри реакции срещу кампанията от най-различни страни. Барове спряха да поръчват BudLight, Кид Рок се снима как с автомат стреля по стекове BudLight. Продажбите на бирата паднаха с 17%, а компанията Анхаузер-Буш, собственик на марката загуби почти 6 милиарда долара от стойността си.

Перфектен пример, за рекламаджии, които не си познават клиентите. С кой акъл ще направиш такава реклама? Кой искаш да достигнеш с нея? Това, което най-вероятно става е, че този тип рекламаджии най-вероятно говорят само помежду си, нямат халхабер какво харесват хората по улиците и защо ползват този продукт. Някое куку на мениджърска позиция си мисли, че такава реклама е добра, инклузивна и други подобни щуротии. И накрая 1 милиард загуби.

И за да не си мислите, че това се случва само BudLight, в момента тече скандал с Мейбълин, за наемане на същия персонаж – биологичен мъж, който да рекламира гримовете и продуктите на компанията. С кой акъл рекламираш продукти за жени, през биологичен мъж и какво послание праща това към жените?

Това е като Брус Дженър, който стана Катлин Дженър и в същата година бе обявен за жена на годината. Само от една година жена, а вече най-добрата жена. Абсурд.

И като говорим за абсурд, компанията за дамско бельо Хъни Бардет използва за реклама на продуктите си мъж. Точно така – мъж с дамско бельо. Какъв е смисълът да рекламираш на жени сутиени, носени от мъж? Обратният ефект и в този случай не закъсня. Безумия, които обаче налагат модел или по-скоро ценности, които са неприемливи. Уж защитават права, но всъщност рушат постижения в сферата на правата, които са постигнати за столетия.

И ето сега, представете си как си говорим по тази тема и някой маркира това съдържание като “потенциално опасно” или “потенциална реч на омразата”. И, ето ви перфектните условия за ограничаване на основни свободи.

Заключение

Човешките права трябва да бъдат усърдно пазени, защото иначе лесно ще се изпарят, докато някой се опитва да ни пази от опасностите около нас – къде реални, къде измислени.

Дж.К. Честъртън казва:

“Модерният свят е пълен с полудели християнски ценности. Тези ценности са полудели, защото са били изолирани една от друга и се лутат сами. По тази причина някои учени търсят истината и истината им е без състрадание. По същата причина някои хуманитаристи имат състрадание, но за съжаление са лишени от истина”.

Правата и свободите, които имаме са по-важни от всичко, което можем да придобием и трябва да ги пазим.

Бъдете свободни.

До следващата седмица.


Слушай подкаста в

Spotify – https://cutt.ly/MzUVFni

ApplePodcasts – https://cutt.ly/ZzUVCTA

GooglePodcasts – https://cutt.ly/PzUV3mG

Подкрепи подкаста в PayPal 

Music by EpidemicSound