Медиите (не) рекламират Копейкин
Това е 140 епизод на подкаст Честна дума, посветен на един от най-актуалните проблеми в света днес – намаляващото доверие в медиите и ниското ниво на журналистика.
Свободата на пресата и свободният достъп до информация са от съществено значение за здравето на всяка демокрация. Въпреки това, в последните години сме свидетели на значителен спад в доверието към медиите и журналистиката като цяло. Много хора са скептични към това, което четат, гледат и слушат, и са склонни да се отказват от традиционните източници на информация в полза на алтернативни медии и социалните мрежи.
В този епизод ще разгледаме някои от причините за намаляващото доверие в медиите, ниското ниво на журналистиката и кризата в тази сфера. Това е важно, защото води до загуба на качество на информацията. Ще обсъдим и какво можем да направим, за да подобрим ситуацията.
Благодаря ви, че слушате подкаста. Продължаваме след малко музика.
CNN е един от най-известните и дългоустановени медийни брандове в света. Основана през 1980 г., тази американска мрежа е била водеща в световните новини и анализи години наред. Спомням си, с какъв огромен интерес гледах техните информационни емисии и се надявах да видя Ралица Василева, която беше вероятно единствената българка, работеща в медия от такава величина по това време. Въпреки това, през последните години CNN изпитва значителен спад в своя рейтинг и доверие.
Причините за това могат да бъдат много, но една от най-значимите е фактът, че медийният пейзаж се е променил значително. Социалните мрежи и интернет източниците на новини доведоха до много по-голяма конкуренция. Много хора развиха скептичен подход към медиите и не се доверяват на тяхната информация след многобройните примери за пристрастност, разпространяване на правителствени опорни точки или просто користни цели.
В добавка към това, CNN през годините наблегна изключително върху политическите новини, което също може да отблъска зрителите, които търсят по-разнообразна информация. Начинът на отразяване на политическите събития в Америка и COVID-19 пандемията допълнително влошиха образа на CNN.
Огромният спад в популярността на бранда е тревожен и води след себе си сериозни финансови последици. За да се върне към предишните си нива на успех, CNN трябва да се адаптира към новата медийна среда, да предоставя по-разнообразена информация и да намали съмненията в иначе доста пристрастната си журналистика.
А, последните проучвания са много тъжни за CNN.
Резултатите в най-гледаното време са средно 383 000 зрители и каналът завършва на 21-во място сред основните кабелни телевизии.
Но по-големият проблем на CNN идва в ключовата аудитория на възраст 25-54 години, където мрежата завършва с най-малката си аудитория в праймтайма за повече от 30 години.
В часовете 8-11ч, CNN има само 84 000 зрители сред ключовата удитория. В сравнение с 219 000 например за Fox News – почти 3 пъти товече. Последният път, когато аудиторията на CNN в праймтайма е била толкова ниска е на 30 септември 1991 г.
Водещите на CNN не успяват да спечелят зрителите, а в един от вечерните сегменти, напоследък CNN излъчва поредица от специални програми и т.нар. таунхол срещи – политически предавания, в които демократ – 99% от случаите се среща с хора, които му задават въпроси. Е, явно това не работи.
Има ютубъри и подкастъри с повече зрители на вечер и от CNN и от Fox.
И понеже си говорим за криза в доверието в медиите, нека ви дам пример от снощи. Интервю на журналист от BBC с Илон Мъск. Журналиста казва:
Откакто поехте Туитър виждам повече съдържание с реч на омразата.
Мъск казва: Може ли да ми дадете пример за такива туитове. Журналиста не може, после обяснява, че не си бил проверявал фийда от няколко седмици, след това каза, че имало някаква организация, която дала такава информация и накрая каза, ами да минем към следващата тема. Прави твърдение, което не може да подкрепи даже и с един туит, после се оказва, че го бил чел някъде. Има ли още въпроси защо пада доверието в медиите?
Нека ви кажа как работят журналистите.
Избирате си която искате тема, по която журналиста ще прави материал. Той вече знае какво се случва там. Той подхожда на база на своето убеждение, знание по темата. В редките случаи, когато не знае – той пита или проверява други журналисти, но не какви да е журналисти, а такива като него – в неговия балон. Които имат същите възгледи, същите убеждения и когато види какво те казват по въпроса, той или тя тръгва да пише по темата с вече формулирана теза. В по-голямата си част, това са хора, които не живеят в реалния свят. Те общуват единствено със себеподобни и съответно няма как да разберат нещо по-сложно като мотив, болка, травма или други причини зад една или друга идея. Те директно скачат на заключения.
Сега, ще кажете, това какво общо има с нашата, с българската реалност. Има, с една част от изданията. Прозападно настроените издания страдат от същата елитарна болест и в случаите, когато не са преписали директно нечие мнение от Ню Йорк Таймс, Вашингтон пост или CNN, те стигат до същите заключения като западните си братя. Затова канадските камионджии бяха набедени за привърженици на Тръмп, холандските фермери са маши в ръцете на Путин, а Джорджа Фелини в Италия е буквално преродилото се Дуче. Все клишета, които папагалски се повтарят и на български.
Казионните медии в България обаче страдат от друга болест. Новините им се пишат по сараи, библиотекарски университети и политически централи.
По тази причина вече седмици нищо не излиза по скандалното журналистическо разследване на Ахчиева за животоспасяващо лекарство, от което една опаковка се продава на много хора, но никой от тях не получава самото лекарство, а то накрая се продава в чужбина. Разбирате ли? Тук става дума за човешки животи, а големите ТВ и издания мълчат.
По тази причина никой не споменава фамилията на т.нар. Чеченец, защото брат му е зам. кмет от ГЕРБ в Пловдив. Как са им се обадили, как са им го спуснали – нямам представа. Но, това, че всички го правят едновременно, че на нито един не му хрумва да провери, да види кой кой е – на мен ми изглежда повече от странно. И не, не смятам, че е случайно.
Как пък един журналист не си направи труда да попита тази Точева от Варна как така е събрала 10 155 преференции от селата около Варна? Питайте, бе! Нали сте журналисти! Това ви е работата. Вместо това, репортерите от големите медии задават удобни въпроси и мълчат раболепно, когато Бойко, Каскета или някой друг политически простак започне да им се кара за нещо. Вие сами не се уважавате. Няма как да очаквате другите да ви уважават.
И от статистиката преди изборите разбираме, че най-много време по бТВ, БНТ и НОВА е получил Копейкин. Защо? Колко лъжи е изговорило това недоразумение? Колко конспирации, колко измишльотини? Няма кой да се опъне. Няма кой да го конфронтира с конкретни въпроси. Оставят го да си говори глупостите в национален ефир. Такава е поръчката.
Но не се бъркайте. Не за да излезе първи. Това не е неговата задача. Той трябва да е страшен. Неговата роля е да бъде проруското плашило в България, за да видим колко важно е някой да ни пази от идването на Копейкин на власт. Ето, това е цирка. И хем ми е жал за нашите журналисти, хем си го заслужават отношението, заради своята безгръбначност. ОК, има 2-3, 5 изключения. Но масата са слуги на мафията. И сигурно си имат добри причини: Трябва да се яде. Имам семейство да храня. Нямам избор. Ако не съм аз, някой друг ще прави същото и други подобни.
Нямат гръбнак. И за това ни пробутват тези глупости. За това няма сериозни въпроси и за това повечето интервюта с политици минават под диктовката на самите политици.
Резултатите на последните ни избори са атестация и за качеството на медийната ни среда.
Имаме свобода на словото, но това не означава, че казаното от всяко куку трябва да се излъчва по новините.
И като хвърлим в микса и разните му безумни риалити формати и медийната чалга среда е завършена.
Докато търпим да ни заливат с тази помия, няма как да се оплакваме, че ни се повръща.
Това е медийната реалност. Медиите работят за Копейкин. Или пък не! Работят за тези, които го бутат напред, за да плаши избирателите. Възраждане имат 300 000 гласа. Това са 2.5 квартала в София.
Медиите в България продължават да бъдат удобен и постоянен партньор на статуквото и по този начин правят всяка промяна много по-трудна.
А, имаше време, когато националната ТВ излъчваше цял ден син екран, защото беше в стачка, а Томислав Русев не си тръгваше от Дарик, въпреки, че имаше бомбена заплаха.
Тези времена вече ги няма. Трябва да се ориентираме в новата обстановка.
Толкова за днес.
Слушай подкаста в
Spotify – https://cutt.ly/MzUVFni
ApplePodcasts – https://cutt.ly/ZzUVCTA
GooglePodcasts – https://cutt.ly/PzUV3mG