Магнитски, Кьовеши и Ковачки…
135 епизод на подкаст Честна дума започва така: Магнитски, Кьовеши и Ковачки влезли в един бар… Как продължава този виц? За това ще си говорим днес.
Освен случващото се в България, ще засегнем и няколко глобални теми – новите разкрития по зараждането на ковид – “новите” е в кавички, разбира се. Бразилия, новият президент Лула и новият тласък към налагане на глобална цензура под маската на борба с дезинформацията.
Малко национална тематика, малко интернационална.
Останете на линия. Продължаваме след малко музика.
Най-после, Европрокуратурата започна да работи в България. Сигурно са работили и преди, но сега виждаме техните действия. Започнах този епизод по модел на популярния виц – Магнитски, Кьовеши и Ковачки влезли в един бар… Това налага няколко въпроса, отговорите на които ще се опитам да дам днес.
Преди това нека обаче обясня образите в този виц. Барът е България. Ковачки си е в свои води тук. Както се казва, той владее не малка част от този бар. Магнитски обаче се отбива все по-често напоследък и при всяко негово посещение някой от собствениците в сянка на бара го отнася. Сега обаче в бара влезе и Европейската прокуратура, в лицето на Кьовеши. Тя има що годе същата функция като Магнитски, но с предимството, че не само блокира активи, но и изпраща в затвора – ефективно. Та, в този мой сценарий “Магнитски, Кьовеши и Ковачки влелзи в един бар…” не е среща между приятели. По-скоро става въпрос за спасителна акция – за бара, не за Ковачки.
Кой обаче е Ковачки? Кой е всъщност човека, зад мазната и тъпоумна физиономия, която неохотно ни гледа от снимките в медиите?
Със сигурност не глупав човек. Доктор на техническите науки, Следва висше образование и аспирантура в Ленинградския институт за точна механика и оптика. През 2013 г. придобива научна степен професор от Международната славянска академия в Москва. Умен човек, с образование, дълбоко свързан с Русия. И някак чудотворно се оказва енергиен олигарх в България. Напълно случайно, нали? Години наред никой не е закачал Ковачки. Или да използвам едно описание от материал на Свободна Европа за навлизането му в бизнеса: “Ако пещерата на Аладин съществува, трябва да я е открил Христо Ковачки. Той толкова стремително навлиза в приватизацията и енергийния бизнес, че друга причина, освен чудодейно забогатяване, надали би се открила.” Има ли нужда да обяснявам повече? Всъщност има. Имам контакт, който преди години работеше за Ковачки. Без значение от мащаба на бизнеса, начинът на управление е мутренски. Упражняване на натиск по всевъзможни начини – тормоз на работното място, обаждания, кражба на собственост, отваряне на коли и багажници – въобще, всичко, което би накарало един нормален човек да размисли и да се откаже от това, което е намислено.
С тази информация, да се върнем към моя сценарий.
В бар хората отиват да се социализират. Е, има ги и самотните пияндета, но в повечето случаи това е място за среща и разговори. В този случай се пита, за какво са си говорили нашите герои.
Защото и Магнитски, и Кьовеши адресират лица, които са свръх активни в българския политически живот. В случаите с Божков, Пеевски и Желязков. После с Румен Овчаров и Владислав Горанов. Сега проверяват Ковачки.
И ако преди 2007г можем да отдадем успеха на Ковачки и други подобни тумори в българския политически и икономически живот на неяснотата, то след приемането ни в ЕС нещата са ясни. А в 12 години от 15 след приемането ни в Съюза на власт бяха Бойко Борисов и ГЕРБ. Има ли вселена, в която е възможно да си 12 години на власт и да нямаш нищо общо с олигарх, който държи 1/3 от енергетиката на страната? Случващото се през последните няколко години ни показва, че в бара, между Магнитски и Кьовеши тече разговор за Борисов, за българската политическа система и за овладяните институции. Борисов е пътник. Казах го отдавна. В момента мята хаотично всеки наличен останал коз, но нищо не може да го спаси. Подпорните му стълбове падат един по един, което неминуемо означава, че идва и неговия ред.
САЩ и Европа ясно виждат, че политическата система в България е неспособна да се очисти сама. Овладени са институциите, медиите – няма полезни ходове отвътре. Затова полезните ходове идват отвън. Приятел, в нужда се познава. И като казах, че институциите са овладени – как така Ковачки е напуснал страната един ден преди акцията на Кьовеши? Отговорът се крие в съобщенията на българските медии. Цитирам: “ГДБОП и ДАНС влязоха в няколко ТЕЦ-а и топлофикации, свързани с Ковачки”. Щом тези цървули участват, няма начин, НЕ Е ВЪЗМОЖНО да не изтече информация. По същия начин, както преди години Христо Бисеров от ДПС подаде оставка един ден преди да му бъдат повдигнати обвинения на база постъпили данни от партньорски служби. Същата схема.
Така че, срещата на Магнитски и Кьовеши в българския бар показва, че това заведение го е закъсало. На път е да му вземат всички възможни лицензи. Срещата показва също и нещо добро – има шанс този бардак, собственост на Пеевски, Доган, Ковачки, Бойко да се превърне в едно заведение с добро ниво. Има шанс. За това, пожелавам на Магнитски и Кьовеши успех от сърце. Те работят за нас, гражданите, защото ние сме били ограбени от възможността сами да работим за доброто на страната ни.
Но, нека погледнем и отвъд океана, този път към Бразилия. Не, няма да говорим за футбол или за амазонската джунгла. Бразилия е страна с над 200 милиона население. Най-голямата държава в Южна Америка и водещ износител на соя, желязна руда, петрол, захар и говеждо месо. Сигурен съм, че едва ли точно тези неща ни идват наум, когато мислим за Бразилия, но това е страна – ключов играч в днешния глобален свят.
Бразилия преживя значителни политически промени и предизвикателства през последните две десетилетия. Ето някои ключови събития и тенденции:
През 2002 г. Луис Игнасио Лула да Силва, по-известен като Лула, е избран за президент на Бразилия. По време на двата си мандата той развива социални програми, които да намалят бедността и неравенството. Забелязва се и икономически растеж. Правителството му обаче е засегнато от редица корупционни скандали.
Дилма Русеф, наследничката на Лула, стана първата жена президент на Бразилия през 2011 г. Знаем, че тя има и български корени – даже Бойко си направи ПР пътуване и снимки с нея. Нейното правителство е изправено пред икономически трудности, протести и много обвинения в корупция. През 2016 г. Русеф е отстранена от длъжност, заради обвинения в манипулиране на федералния бюджет.
След импийчмънта на Русеф Мишел Темер, вицепрезидентът по това време, поема президентския пост. Правителството на Темер е критикувано за недобрата икономическа програма и за корупционните скандали, включващи членове на неговата администрация.
Следва Жаир Болсонаро – десен политик, избран за президент на Бразилия през 2018 г. Неговото управление е белязано от противоречия и поляризация. Той прилага политики, които предизвикват протести, включително заради разхлабване на екологичните разпоредби и трудовото законодателство. Между другото, искам да направя един епизод за зелените схемаджии и колко са навредели на зелените каузи и на бедните хора. Бразилия е добър пример за това, но това е изцяло друга тема.
Като цяло политическият пейзаж на Бразилия е белязан от икономически растеж, корупционни скандали и поляризация през последните години.
Сега обаче, Лула отново е на власт. От крайно десния Болсонаро към крайно левия Лула. Това ми прилича на влакче на ужасите. Лула има идея. Тя не е негова, оригинална идея. Това е идея, която рано или късно се ражда в главата на всеки социалист, а именно да контролира информационният поток. В случая, в Бразилия сега на това му казват Закон за борба с дезинформацията. Ако този закон бъде приет, по него ще бъдат санкционирани, включително със затвор тези, които Държавата счете за автори и разпространители на невярна информация. За целта ще бъде съставен борд, който ще отговаря по въпросите на дезинформацията, или както Оруел го нарича, Министерство на истината. Въпреки че подробностите все още не са публикувани, новият закон ще даде право на служителите на правоприлагащите органи да предприемат действия срещу граждани, за които се смята, че публикуват изявления, които правителството класифицира като „неверни“, и да поискат от съдилищата да наложат наказание на тези, които го правят. Хей, какво може да се обърка! Слагаме правилните чиновници в Министерството на истината и просто вярваме, че те ще знаят кое е вярна или невярна информация. А, ако не знаят – винаги могат да попитат, който е на власт в момента, за да ги ориентира по-правилно.
Начинът за борба с дезинформацията не е министерство на истината, а добра информация, която достига до повече хора. Останалото е социалистическа антиутопия. Диктатура на държавно санкционираната информация. Това вече го има и можем да видим как работи – в Русия, в Турция – където, си има закони за това, отиваш си на съд и после в затвора, защото си споделил, разпространил информация, която държавата счита за невярна. Всичко си е законно. Няма проблеми.
Тази тема естествено прелива в следващата, която искам да засегна. В свое становище, министерството на енергетиката на САЩ се съгласява с позицията на ФБР, че ковид вирусът вероятно е започнал да се разпространява поради инцидент в лаборатория в Китай. Защо това е важно? Защото преди 1-2 години изказването на това становище бе считано за теория на конспирацията. Пишеха се статии, излъчваха се емисии, които щедро оповестяваха одобреното държавно становище за произхода на ковид – един прилеп си летял, ударил се в едно куче, то кихнало и един човек се разболял. Опростявам и иронизирам, но това е в общи линии. Сега обаче, след като ФБР вече обяви, че смята т.нар LAB LEAK теория за най-достоверна, след като още институции в Америка са на същото мнение, нещата изглеждат по друг начин. Въпросът ми е, защо бяха блокирани акаунти в Туитър, Ютуб и къде ли не, заради споменаването на тази теория? Питам Ваджая Гаде, Джак Дорси и онзи мазник Джоел Рот от старата управа на Туитър. И ето как, онова, което преди 2 години е било конспирация, днес се оказва голяма вероятност, а какво ще е след 2 години – само Бог знае.
Урокът е, че не можем да се доверяваме безрезервно на никой източник, а трябва да ползваме множество източници и различни мнения, за да сме сигурни, че не слушаме само онова, което искаме да чуем. Вторият урок е, че не можем да делегираме проверяването на истината на някоя всемогъща агенция, защото както виждаме и агенциите, и учените, и научните журнали променят своите становища. Науката трябва да следва фактите и за това е нормално становищата да търпят промяна. Проблем са хората, които говорят като последна инстанция и искат да наложат правилното си мнение на всички останали. Докато дишам ще съм против това.
Толкова за днес.
Благодаря ви, че ме изслушахте докрай. Пишете ми какво мислите. Ако нещо съм ви зарадвал, ядосал, провокирал.
Абонирайте се за подкаста, оставете коментар, оценка, мнение. Можете да намерите Честна дума в Spotify, ApplePodcasts, Google Podcasts, а също и в YouTube.
Връзките към всички източници са в записките на епизода.
Плейлиста с музиката от епизодите, ще намерите в Spotify.
Бъдете нащрек и стискайте палци Мигнитски и Кьовеши да не се отказват, защото ни трябва всичката помощ, която можем да получим.
До следващата седмица.
Слушай подкаста в
Spotify – https://cutt.ly/MzUVFni
ApplePodcasts – https://cutt.ly/ZzUVCTA
GooglePodcasts – https://cutt.ly/PzUV3mG