Злото не е банално!
Това е подкаст Честна дума, епизод 117. Злото не е абстрактна идея. То не се изчерпва с общи или сложни фрази, с които можем да го описваме, обясняваме, извиняваме. Злото има директни последици в нашето ежедневие, в обществото ни, в нашия живот. България е в политическа криза, а аз говоря за баналността на злото. Останете с мен и обещавам ви, ще видите, че има връзка.
Баналността на злото е фраза, която Хана Аренд формулира, докато отразява процеса срещу Адолф Айхман в Ерусалим.
Айхман има водеща роля в организирането и управлението на концентрационните лагери, в които нацистите избиват милиони хора по време на Втората свеотвна война. След разгрома на Третия райх Адолф Айхман избягва в Аржентина, като използва паспорт на Международния червен кръст, където живее под фалшива самоличност и работи за Мерцедес-Бенц до 1960 г. Израелското разузнаване Мосад, обаче, тръгва по дирите му и изпраща специален отряд, който го залавя и го прекарва тайно в Израел. Айхман е изправен пред съда на публичен процес в Ерусалим през 1960 г. с 15 обвинения, между които престъпления срещу човечеството и военни престъпления. Той е признат за виновен и екзекутиран чрез обесване през 1962 г.
Хана Аренд е политически теоритик и философ и отразява прецеса срещу Адолф Айхман за списанието Ню Йоркър. През 1963г тя публикува репортажите си от процеса със заглавието “Айхман в Ерусалим: Доклад за баналността на злото”. Тя е изумена, че Айхман не изпитва угризения за стореното, не изпитва съжаление и дори минимално съчувствие към милионите жертви, за чиято смърт той носи пряка отговорност. Един човек, който просто си изпълнявал задълженията и следвал програмата на партията. Без критична мисъл, без скептицизъм, без съжаление. Това някак си ми напомня на романа на Албер Камю “Чужденецът”, в който главният герой е съден за убийство, което е извършил и за което той не изпитва никакви угризения. Станалото – станало. В този контекст се ражда фразата “баналността на злото”.
Темата може да бъде много обширна, но ще се опитам да я представя сбито. Всяко човешко същество е способно на зло. Няма да сгреша ако кажа, че ние по природа имаме склонност към злото. Всеки ден, ние носим последствията на злото в живота си. Само помислете за завистливите съседи, подмолните колеги некоректните търговци. А какво да кажем за домашното насилие, издевателствата над деца, трафика на хора – различни форми на злото, до които се докосваме по един или друг начин.
Злото е абстрактно само, когато говорим за него в живота на други хора. Злото не е и не може да бъде банално за човека. Злото е банално само в онези, които са изгубили човешкото и са се превърнали в чудовища в човешка кожа.
Това, за което трябва да си дадем сметка е, че има системи, в които злото процъфтява. В своя най-голям труд “Произход на тоталитаризма” Хана Аренд посочва сходствата между комунизъм, фашизъм и националсоциализъм и откроява основните общи черти на тоталитарните движения – деструктивност и антисистемност, особено в периода на първоначално разрастване, идеология, превърната в своеобразна светска религия, активна пропаганда, преливаща в масов терор, тоталитарна организация, проникваща в цялото общество и осъществяваща пълен контрол над него. Допълнителни характеристики, които също играят важна роля за тоталитарния режим, са йерархичната организация, култът към личността на лидера и сливането на тоталитарната партия с държавата. Злото е на почит в подобен род системи.
Всичко добре, ще кажете. Какво общо има това с мен?
България десетки години е била част от една система, в която злото е на почит. Годините на демокрацията са години на изграждане на ценности и институции – за съжаление с плахи стъпки, а често и със скокове назад към миналото. И днес все още има хора, които смятат, че по байтошововреме е било по-добре. Хора затваряни за вицове, цялата страна – огромен лагер, от който не може да се излиза. Опашки за банани. Но, по байтошововреме е било по-добре. За това говоря. Злото се е превърнало в норма и това има общо с нас днес.
В последните 2-3 месеца научаваме шокиращи случаи, в които полицаи и техни началници буквално обслужват мафиоти и престъпници. Веднъж, Георги Семерджиев – пиян и дрогиран уби две момичета на място, а в хода на разследването се оказа, че през годините е бил закрилян от над 40 служители на МВР. Отделно е бил кошаревски свидетел на специализираната прокуратура.
Преди 2 седмици пиян и дрогиран шофьор на Порше причини смъртта на човек и постави още двама в болница. Същия, бил ескортиран от две полицейски коли, докато направил катастрофата. Двете полицейски коли подминали инцидента и после се върнали, все едно не са знаели какво се случва. На мястото на проишествието отново присъства някаква полицайка със съмнителна роля. Прокуратурата отказва да повдига обвинения на полицаите, а тази седмица главния прокурор се изявява като говорител на протест в ромската махала. Този човек психично болен ли е? Едва ли.
Нека ви кажа какво мисля. В някои държавни структури злото е станало банално. Няма морални категории. Има просто хора, които са готови за 200, 2000 или 20 000 лв да направят кавото не трябва да се прави без значение какви вреди ще нанесат. Така е в полицията. Така е в прокуратурата. Това са хора със счупен морален компас и не се съмнявайте – ако живееха в Германия – щяха да работят в концлагерите и да си изпълняват стриктно задълженията, защото това им е работата. Точно като Айхман.
Това, което трябва да бъде наша първа цел като граждани е да не допускаме съществуването на институции, в които злото е норма. Ние сме млада демокрация, а миналото на тоталитаризма все още ни тежи много. Като добавим и силното руско корупционно влияние и нещата стават още по-сложни, но няма друг път.
Не знам дали си спомняте, преди няколко години в Белгия имаше политическа криза. 589 дни без правителство. Как смятате? Белгийците дали са го усетели в ежедневието си? Това се случва, когато имаш рабощи институции и някаква базисна почтеност.
При нас това все още е невъзможно. За 589 дни почти всичко при нас ще спре да работи, Радев ще си помисли, че цялата власт е негова – той и сега си го мисли. Всичко тук ще отиде на кино.
Ние трябва да изграждаме работещи институции и най-вече – трябва да се справим с онези държавни структури, за които злото е станало нещо банално. Изцяло нова кадрова политика за МВР – видно е, че там работят много морално негодни хора. Съдебна реформа и изцяло нова кадрова политика в прокуратурата, която се е превърнала в първи съюзник на мафията и престъпниците. Не виждам друг път към трайна промяна.
Толкова за днес. Абонирайте се за Честна дума във всички подкаст платформи. Връзки към тях ще намерите на chestnaduma.com. Бележките към епизода също са там.
Музиката от подкаста е в специлен плейлист, който е в Spotify. Пишете ми какво мислите – използвайте Телеграм канала на Честна дума и чата към него или пък, където и да ме намерите в социалните мрежи. Връзка към телеграм канала има в записките и на страницата на подкаста.
Там е и връзката към PayPal, в случай, че решите да подкрепите това, което правя.
Пазете се здрави.
Стойте будни.
Не привиквайте към злото.
До следващия епизод.
Слушай подкаста в
Spotify – https://cutt.ly/MzUVFni
ApplePodcasts – https://cutt.ly/ZzUVCTA
GooglePodcasts – https://cutt.ly/PzUV3mG
Подкрепи подкаста в PayPal https://cutt.ly/NxzKPW9