Незнанието, което ни убива
Здравейте. Това е подкаст Честна дума, епизод 96, а аз съм Людмил Арсов. Записвам на 9ти май – Денят на Европа за едни, Денят на победата за други. Едно е сигурно – тези, които празнуват деня на победата скоро не са яли такъв бой какъвто ядат в Украйна. Паралелно с войната в Украйна върви и една друга война – войната срещу Запада, а отвъд океана се раждат новини, които имат потенциал да доведат до гражданска война там – това, според някои коментатори. Много войни днес, а този подкаст е един остров на мира и здравия разум. Останете с мен. След малко музика продължаваме
Денят на Европа или Денят на победата
9ти май Денят на Европа или Денят на победата представлява проблем. Проблем с паметта. От една страна, Европа празнува достигането на разбирателство, мир, някакво единство. Слава Богу, не еднаквост. Това е денят на Европа – не забравяне на миналото, а по-скоро поглеждане към общото бъдеще. Какво имаме от другата страна? И, под другата страна имам предвид Русия. Там и по тази тема живеят в паралелна реалност. И нима това е изнанадващо? Колко генерали ги няма? Колко олигарси бяха самоубити? Русия е непонятна за нормалния западен човек, за онзи, който иска да има ред, законност, справедливост. Там властват други правила. Не само сега. Винаги е било така. Та, по тази тема гледната точка е винаги назад, към миналото. И смея да кажа с известна доза присвояване на заслугите. Сякаш никой друг не е воювал с Хитлер. Да, това е гледна точка, която не случайно се проектира, пропагандира. Сякаш единствените герои са там. Е, сигурно и в Америка все си говорят за десанта при Нормандия – може би е нормално да има нюанси в гледните точки, но не и ексклузивност в заслугите. Но днес нещата са поляризирани, защото тираните не могат да управляват, когато има нюанси. Властта се консолидира, когато врагът е голям, и лош, и иска да ни нападне. Страхът кара хората да правят компромис с истината, с почтеността, с достойнството. По този начин такива като Путин могат да стоят на власт. И когато говорим за 9ти май и различните ракурси към него, неминуемо се впускаме в дебрите на историята. А това вече е проблем.
Историята, която не се чете
Проблем е, защото днес история не се чете. Тя не се и учи. Днес всичко живо учи програмиране, бизнес мениджмънт, ПР и маркетинг и какво ли още не. И това супер. Това, което не е супер е, че израстват хора, които не знаят за холокоста, за концлагерите, за Хитер, за Сталин и гулаците, гладомора, за Мао и културната революция, отнела живота на милиони в Китай, не знаят какво е Вартоломеева нощ, какво е арменски геноцид. Все повече хара са фукнционално и най-вече морално неграмотни. Не могат да различат доброто от злото. ТОВА, точно това е един от най-големите ни проблеми днес – не е цената на газа, цената на бензина, не са дори и смешниците от Възраждане. Нашият проблем е моралното осакатяване на обществото. Защото, когато толкова много хора не могат да направят разлика между жертва и агресор – това е морален проблем. Когато се дават оправдания за убиването на деца и жени – това е морален проблем. Хората не знаят история, не осмислят историческите събития. Два бързи примера:
- История днес не се чете, не се учи. Ще кажа и че не се преподава по начин, който да увлече учениците. Хората днес гледат филмчета. Т.нар. History Channel прави такива абсурдни, псевдонаучни филмчета, че направо ми се плаче. Те просто са станали жертва на това, което смятат, че зрителя иска. От къде си вадят заключения? От статистиките на YouTube.
- Какво се гледа в YouTube? Алтернативна история, скандали, конспиративни теории. И вместо History Channel и Discovery да направят нещо смислено, те започват да бълват същия вид съдържание, само че вече брандирано от тях. Пълен провал.
Това само затвърждава историческата неграмотност на населението и така подсигурява и моралната ипотентност на обществото
Войната срещу Запада на Дъглас Мъри
В своята книга, Войната срещу Запада, Дъглас Мъри отбелязва: „Единственото нещо, за което модерните западни хора са по-невежи – отколкото за собствената си история е историята на незападните хора. Историческото знание е задължително, за да може човек да достигне до каквито и да е морални съждения“. С други думи, ако не знаеш, ако не разбираш историята, трудно ще разграничаваш доброто и злото, а това най-проличава, когато трябва да се решават спорни въпроси – на чия страна сме, правим нещо или се снишаваме, говорим или си мълчим. Това са морални дилеми и те няма как да бъдат решени правилно без познаване на историята. Без контекст.
Днес, Момчил Петров, който ми е гостувал в подкаста в епизод 64 написа на своята стена:
„Нацистка Германия е била една обидена страна, загубила световен конфликт преди две десетилетия, подозрителна и озлобена срещу целия свят. Неприемаща световния ред, пълна с обяснения за заговори и конспирациии, предизвикващи дълбоко недоумение в целия цивилизован свят.
Първо унищожила вътрешната опозиция, после започнала локални анексии на съседни територии от историческия германски ареал. Накрая ескалирала заявката си за прекрояване на света.
Дълго време хората си спомняли германските постижения и германските литератори, поети и хора на културата, въздишайки по тях. Накрая всички трябвало да разберат, че поетите са си поети, германският език си е германски език, но Хитлер и нацизмът са заплаха за целия свят“.
Четете история. Разбирането на историята ни помага да избягваме нейното повтаряне. В прочита ми на книги през годината винаги се стремя да има и история, защото така разбирам света около мен. Например, насскоро свърших една книга за Хирохито – японският император, който управлвява преди, по време и след втората световна война. Между всички неща, които прочетох за Япония и нейните обичаи, научих, че СССР е имал договор за ненападение с Япония, който руснаците нарушават след хвърлената бобма в Хирошима. Японците са били съюзници на Германия, участвали са във военни действия, покорили са една част от Азия и СССР са имали договор за ненапдение с тях. Кой да предположи? Сега съм си набелязал за четене „Цивилизация“ от Кенет Кларк. Ако искаме да сме ориентирани в случващото се днес – няма да стане от ТикТок, Снапчат, Инстаграм и Туитър. Там най-много можем да намерим трохи, а в повечето случаи – боклуци. За да разбираме съвремието – трябва да четем история. Разбирането на историята ни помага да направим морален избор.
Абортите в Америка
И като казах морален избор, сигурно сте чули, че в Америка се нажежават страстите покрай изтеклата чернова на решение на Върховния съд, което фактически отменя прословутото Роу с/у Уейд дело, което прави абортите легални в Америка. Най-грубо казано. Първо, да кажа, че за редовните слушатели на подкаста тази новина не е новина, защото още през декември 2021, в епизод 78 казах, че има вероятност такова решение да стане факт. Тогава стана ясно, че Върховният съд е допуснал устното представяне на аргументи по дело, заведено от щата Мисисипи. Настана масова истерия – масова, в смисъл холивудска масова истерия. Интересен обаче е подхода на Демократическата партия – в рекламните си кампании за простоящите междинни избори те избраха да направят аналогия със сериала „Разказът на прислужницата“. Сигурен съм, че не сте гледали този хит, реализирал едва сезон и половина, но ето неговото описание от Уикипедиа
„В близкото бъдеще коефициентът на плодовитост се срива в резултат на полово предавани болести и замърсяване на околната среда. В този хаос идва на власт тоталитарното християнско теономично правителство на „Гилеад“ в бившите Съединени щати след гражданска война. Обществото е организирано от жадни за власт лидери заедно с нов, военен, йерархичен режим на фанатизъм и новоизмислени социални класи, в които жените са брутално подчинени на мъжете и по закон им е забранено да работят, притежават имот, разполагат с пари или да четат. Световното безплодие води до задържането на малкото плодовити жени в Гилеад, наречени прислужници, според „екстремистка интерпретация“ на библейски разказ. Те са назначени в домовете на управляващия елит, където са подложени на ритуално изнасилване от господаря си, за да забременеят и да родят дете на тези мъже и техните жени“.
Значи, за да отговори на евентуално решение на Върховния съд и да извлече политически дивиденти срещу противниците си, Демократическата партия е решила да използва… сценария на филм. Да. Защото такива събития в историята не съществуват. Този тип превратно тълкуване на библейски текстове го има само в главата на сценариста. Очаквам, следващата стъпка на демократите е да използват в своите кампании някоя от книгите на Дан Браун. Те са доста увлекателни, макар и напълно измислени.
Така е, когато живеем във време, в което средностатистическия чичо Пенчо може да цитира Пабло Ескобар (защото е видял снимка и цитата във фейсбук), но хал хабер си няма от историята на страната, езика и културата си.
Толкова за днес.
Да ви напомня да се абонирате за подкаст Честна дума, защото виждам, че страшно много от слушателите не са абонирани. Връзки към по-големите подкаст платформи ще намерите на chestnaduma.com. Там са и записките към епизода и линк към PayPal акаунта ми, от където можете да подкрепите това, което правя с подкаста. Благодаря на тези, които вече го направиха.
Включете малко история в прочита си и нека бъдем част от решението, а не от проблема.
До следващия епизод.
Слушай подкаста в
Spotify – https://cutt.ly/MzUVFni
ApplePodcasts – https://cutt.ly/ZzUVCTA
GooglePodcasts – https://cutt.ly/PzUV3mG
Подкрепи подкаста в PayPal https://cutt.ly/NxzKPW9