Светът ке свърши през 2028

Здравейте. Това е подкаст Честна дума, епизод 94ти. В Страстната седмица ще разгледам една все по-често засягана тема – екологията. Днес ще говорим за нулевият въглероден отпечатък, глобалното затопляне, зелената религия, сърдитата Грета и все по-често срещаният проблем с климатичният екстремизъм. Не бързайте да скачате към заключения, изслушайте епизода, проверете източниците. Като казах източници, ще препоръчам една книга, която има доста балансирам подход към проблемите около климатичните промени. Така че, не мърдайте. Продължаваме след малко.

Света ке свърши през 2028. Не, това не са думи на врачката Ванга. Това са думи, които Грета Тунберг изрече през 2020 година. „Имаме 8 години да спасим земята“ каза шведската тийнейджърка, базирайки твърдението си на незнайно какви научни данни. Не знам дали има друга персона с публични изяви, която да изговорила толкова много щуротии и по някаква причина това да не я е пратило в миманса. По някаква странна причина журналистите проявяват странен толеранс към безпочвените и НЕВЕРНИ твърдения на това момиче. Може би защото е малка. Може би, защото смятат, че служи на цел, която те припознават като своя. Може би и двете. Това е друга тема. Въпросът е, че темата за глобалното затопляне или модерните напоследък “климатични промени” се превърна в поп-фолк тема. Даже бих казал, турбо-поп-фолк.

Грета се мръщи и бълва предсказания.
Пъпчиви тийнейджъри плачат в тикток, защото “всички ще умрем”.
Политиците ни убеждават, че най-голямата заплаха за човечеството е глобалното затопляне.
Масово се промотират зелени инициативи с големи обещания и съмнителен резултат – например, т.нар. Зелена сделка, която беше промотира в Америка и елиминира 99% от колите по света. Точно така. Кажете чао на колите и моторите. Ще ходите пеша.

Надпревара в обещанията

Мога да продължавам още с абсурдните примери, но има ли нужда. Американски и европейски политици в един глас, като на плейбек пеят една и съща песен. Тази песен обаче, странно все завъшва на кръгла година.

До 2030г Канада ще намали наполовина парниковите си газове
До 2050г ЕС ще стигне неутрален въглероден отпечатък
До 2050г Бразилия ще бъде с неутрален въглероден отпечатък – Болсонаро тогава ще е на 95г, да е жив и здрав.
До 2030г Америка ще намали НАПОЛОВИНА въглеродните си емисии – тогава Джо Байдън ще е на 88г, да ни е жив и здрав и той.
Сега седнете да не паднете. Президентът Путин заяви, че „Русия ще подходи с пълна отговорност към своите задължения в борбата с климатичните промени“. Ще припадна. Все едно са извадили Вовата от партийното събрание.

Как да знаете, че това е просто политическо говорене? Всички години са кръгли.

През 1879г Едисон създава първата крушка, заедно с генератор и окабеляване.
През 1928г шотландският учен Александър Флеминг открива пеницилина.
През 1829г е направе аспиринът.
През 1643г Еванджелиста Торичели изобретява барометъра.

И т.н и т.н. Сигурно забелязвате – животът е хаотичен и дори научните открития го показват. Различни епохи, различни сфери на знанието, различни години. Но, като стане въпрос за климатичните промени ни дават все кръгли години. Пълни глупости.

Как всъщност работи света

В своята книга Как всъщност работи света, Вацлав Смил дава много интересна гледна точка. Вацлав Смил е почетен професор в Университета на Манитоба. Той е автор на четиридесет книги, включително Energy and Civilization, публикувана от MIT Press. През 2010 г. е определен от Foreign Policy за един от 100-те водещи глобални мислители. Та, в тази своя книга той прави на пух и прах много от нещата, които чуваме по новините и дори гледаме по National Geographic, по отношение на климатичните промени. И го прави, като дава неоспоримата научна и статистическа информация и така разкрива климатичните алармисти като вредни, както за зелената кауза, така и за хората като цяло.

Проблемът с въглеродният отпечатък или следа, които оставяме като следствие от човешкия живот и дейност е много по-сложен за решаване, отколкото го представят по медиите. Според Смил, в човешката дейност и живот има 4 елемента, без които животът, такъв, каквто го познаваме днес би бил невъзможен. И не, интернет не е един от тях 🙂 Странно, нали?

Тези четири елемента са:

Стомана
Амоняк
Бетон
Пластмаса

Всичко в света около нас съществува благодарение на един или няколко от тези 4 елемента.

Амоняк

Населението на Земята не би могло не просто да се храни, а и да поддържа здравословна диета без наличието на торове, а те се произвеждат чрез синтезирането на амоняк. Наличието на торове дава възможност за по-ефективното използване на плодородните земи, по-високата им производителност, а чрез ротацията на културите се осигурява както по-здравословна диета, така и възстановяване на почвата. С други думи, без амоняк храната ще е недостатъчна и еднообразна, защото за производството на амонячни торове е необходим водород, а той се извлича от природния газ, т.е от изкопаеми горива.

Стомана

Приложението на стоманата е разнообразно – от подсилената стомана в конструкциите на модерните сгради, през отделните части на автомобилите, до медицинската стомана и апаратура – стоманата е незаменима. В някои случаи могат да бъдат ползвани други метали, като алуминия например, но не трябва да забравяме за енергията, необходима за добиване и обработка. Тя не може да бъде слънчева или от вятър. Слънцето залязва, вятърът спира, за топенето на стомана са необхдоими над 1000 градуса целзий.

Бетон

Основната съставка в бетона е цимент, който се прави от варовик и глина, като сместа се нагрява до 1400 градуса целзий, като при процеса се освобождава огромно количество въглероден диоксид, който след това се смесва с двете съставки и след процес на калциране става твърд като камък. Следва раздробяване на твърдата маса до фините частици, които намираме във всяка торба цимент, която купуваме. Без цимент няма бетон, а без бетон… ами днес бетона е навсякъде в строителството. Частни, обществени и бизнес сгради. Мостове, тунели, пътища, диги, язовирни стени. Съвременният живот резултат от наличието на бетон.

Пластмаса

И така стигаме до пластмасата. Във всичките си разновидности, тя е навсякъде около нас, под нас, вероятно и върху нас, под формата на тъкани. Съмнявам се, че някой е облечен със 100% памучно облекло. Пластмасата се произвежда от нефт и природен гас, а освен това при самото и производство тези изкопаеми горива са необходими, за да може пластмасата да бъде обработена и да се превърне в завършен продукт. Когато мислим за пластмаса, обикновено се сещаме за електрониката около нас или в нашите джобове, но във всичките си разновидности тя намира приложение във всяка една индустрия и във всяка една сфера на живота. Само помислете за всички оранжерии, в които се отглеждат милиони тонове зеленчуци – голям процент от тях са направени от плексиглас или други подобни пластмаси. Без този материал земеделието би било силно ограничено.

Физически и химически, тези 4 компонента се различават по състав и функции. Въпреки разликите в техните качества и употреба, те притежават едно ключово важно качество – незаменимост при съществуването на модерното общество. Нашата цивилизация се нуждае от тези 4 компонента и нуждата от тях постоянно нараства. През 2019г светът е използвал около 4,5 милиарда тона цимент, 1,8 милиарда тона стомана, 370 милиона пластмаса и 150 милиона тона амониева селитра. Това са компоненти, които не могат да бъдат заменени от други материали, а ако се намерят заместители, това не може да се случи в обозримото бъдеще и в мащаба, който е нужен. Тези цифри са шокиращи, но не трябва да забравяме, че една не малка част от Азия и Африка живеят в бедност. Ако тези части от света започнат да се развиват икономически, нуждата от стомана, пластмаса, бетон и амониева селитла ще бъде още по-голяма, защото говорим за над 2 милиарда човека.

Как изглежда тази промяна? Китай е добър пример.

през 1999г на всеки 100 градски семейства, 0,34 са имали автомобил. През 2019 над 40 от всеки 100 семейства имат кола. Това растеж от над 100 пъти за 20 години.
Друг пример. През 1990г 1 на всеки 300 семейства в Китай е имало климатик у дома. През 2018г на всеки 100 семейства има 142 климатика. Това растеж от над 400 пъти за по-малко от 30 години.

Това са цифри, които са достъпни. Не са тайна. Как е възможно политиците да поставят години като 2030, 2050 и други подобни, когато са наясно с тези числа, честна дума – не зная. Защо си мислят, че хората в Нигерия или Инндия не искат да карат коли, да имат климатици и въобще да имат същото ниво на комфорт – не зная.

С други думи, 2050г като цел е просто бутафория. Това няма връзка с реалността, защото такива цели разчитат или на обръщане на тенденциите от последните 200 години – а това са тенденции на постоянен растеж в търсенето и потреблението на тези материали, или разчитат на технологии, които още не са измислени – например машина, която лови въглеродния двуокис от въздуха, компресира го и го сладира под земята. Звучи добре, но е научна фантастика.

Вечният проблем с човешката природа

Освен изброените проблеми има два, които са свързани и с човешката природа. Всеки успех на каквато и да е глобална екологична инициатива зависи от участието на всички страни по света. Всички. А, от войната в Украйна отново си спомняме, че не можем да очакваме, че всички политици ще си спазват обещанията, спогодбите и ще уважават правилата.

Другият проблем на човешката природа е свързан забавените резултати от едни нови еко правила. Според климатично-икономическите модели, които учени разработват ако тази или следващата година всички по света се съгласим и въведем по-строги екологични изисквания и мерки, видими резултати ще има най-рано през 2080г. Кой ще има търпение за това? Бензина става 10лв литъра, за да може през 2080 въздуха да е по-чист. Хляба става 8лв, за да може въздуха през 2080 да е по-чист. И така, всяко нещо по веригата. Мисля, че схващате идеята. Няма как да стане.

Този тип промени са химера. Мисията невъзможна и това не е лошо. Всяко добро решение изисква време. За да се намерят решения за вредите, които човешката дейност нанася трябва време. Тези решения трябва да имат и икономически и културен смисъл. Света няма да прояде буболечки вместо телешко. No sir. Проблемът е с климатичните алармисти и апокалиптици, които година след година вещаят края на света. Бъдете спокойни – океаните няма да залеят сушата. Все пак, миналата година семейство Обама си купиха имение за 11 милиона долара на брега на океана. Температурата няма да се повиши драстично – няма как да стане. На някои места ще се повиши, на други ще се понижи – как това ще повлияе на живота, на индустрията на земеделието можем само да гадаем и всички, които казват, че ако не направим това и онова, до 2030 година ще има стотици хиляди жертви от климатичните промени правят точно това – гадаят. Правят се на врачки и предричат апокалипсис. Много често същите хора си купуват къщи по брега.

Толкова за днес.

Една Земя имаме – трябва да я опазим някак.

Оставям ви с това страхотно парче, в което се казва:

Няма нужда да се бърза

Нека правим нещата бавно

Така е и тук. Няма бързи решения, няма вълшебни решения. За това, не се поддавайте на климатичните екстремисти, на безумните политици и на продажните медии. Света няма да свърши през 2028г. Не и заради климата поне.

Връзки към всички възможни платформи, където може да се абонирате за Честна дума ще намерите на chestnaduma.com. Бележките към епизода с всички източници, които съм използвал също са там.

Музиката от подкаста е в специлен плейлист, който е в Spotify. Пишете ми какво мислите – използвайте Телеграм канала на Честна дума и чата към него или пък, където и да ме намерите в социалните мрежи. Връзка към телеграм канала има в записките и на страницата на подкаста.

Там е и връзката към PayPal, в случай, че решите да подкрепите това, което правя.

Бъдете здрави.

Бъдете будни.

В Страстната седмица – бъдете по-смирени.

До следващия епизод.

Слушай подкаста в

Spotify – https://cutt.ly/MzUVFni

ApplePodcasts – https://cutt.ly/ZzUVCTA

GooglePodcasts – https://cutt.ly/PzUV3mG

Подкрепи подкаста в PayPal https://cutt.ly/NxzKPW9

Music by EpidemicSound