Затвор за сестрите Уашовски!!!

Здравейте. Това е подкаст Честна дума, епизод 80ти, последен за 2021г. Нека кажа от самото начало, че за този епизод имах други планове. Смятах да говоря за най-големите победи и разочарования на годината, но нещата се промениха. Какво ги промени? Сестрите Уашовски и техният филм Матрицата. Днес ще говорим за алчността, за сбърканите критерии, за съсипаните шедьоври – с една единсвена цел – повече пари. Ако не сте фенове на Матрицата, не отписвайте епизода. Това, за което ще говорим днес се случва не само в този филм и не само в тази индустрия. Така, че не мърдайте, продължаваме след малко.

Обратна връзка

В последния епизод за тази година искам да кажа колко доволен съм от обратната връзка, която получавам, както през цялата година, така и за последния епизод. Благодаря на Димитър, Ивайло, Йоран които се свързаха с мен през изминалата седмица. Много ценя и предложенията за теми, които получавам в Телеграм канала – да спомена Светльо и Наско, които редовно ми споделят статии. Още обмислям и как и кога да направим нещо наживо. Да напомня също да се абонирате за подкаста – ApplePodcasts, Spotify, GooglePodcasts, Anchor и безброй още платформи. Също и YouTube канала, където качвам всеки епизод. А, можете и да споделите подкаста с приятели. Наясно съм, че епизодите с коментари на събития имат давност, защото тези събития избледняват в съзнанието на хората, но имам епизоди, които могат да бъдат слушани, заради темите, които засягат: порнографията, онлайн шпионажа, добри книги за прочит, както и разговорите с моите събеседници. Връзки, към споменатите епизоди ще сложа в записките за днешния подкаст.

Матрицата на сестрите Уашовски

И така, гледах Матрицата. Новата Матрица. И започнах да мисля за този филм на братята Уашовски, които сега са сестрите Уашовски и за машината за пари, която бълва сикуъли, прикуъли и въобще, всичко възможно, за да се правят пари от история, от сюжет, който може да се е харесал на хората. Между другото, ще говоря за Матрицата, но ще се опитам да не издавам прекалено много от сюжета на новия филм. Няма как обаче да скрия разочарованието си. Филмите на братята Уашовски са доста по-добри от тазгодишната Матрица на сестрите Уашовски. За тези от вас, които не следят толкова стриктно холивудските драми, нека кажа, че братята и сестрите Уашовски не са част от някакво мормонско семейство с 10-15 деца, а… са едни и същи хора. Просто, преди няколко години първо единия, а после и другия брат решиха да станат сестри – нали знаете как е сега. От днес решаваш и вече си жена, мъж, небинарен (каквото и да значи това). Трансексуални, трансвъзрастови, транрасови, трансвидови трансформации – част от лудостта на нашата епоха. Но, да не влизаме в тази тема, макар, че тя също се появява в новата Матрица по един или друг начин.

Всичко в този филм е сбъркано.

Сбъркани цветове. Например, цветовете не са цветовете на Матрицата. Първата Матрица, и двете лепки, които направиха по-късно следваха палитра, която е свързана с компютрите – зеленият цвят от екраните на старите РС-та, графитено от кутиите и чиповете, дори кожата по лицата на хората бе по-бледа. Филмът имаше свое специфично цветово амплоа. Новата Матрица прилича на “От местопрестъплението: Маями”. Ярко жълти, оранжеви, дразнещо топли цветове. Каквото и да са опитали да направят сестрите Уашовски – на се успели и филмът определено губи от това. Гледаш и вътрешно усещаш, че нещо не е наред. Сбъркана е и сюжетната линия. Честна дума, до към 40тата минута мислех, че съм изтеглил някаква пародия на Матрицата, или че някой си е направил шега и е наслагал сцени, които не са от филма. Толкова е зле. Нео е програмист, който е създал играта “Матрицата”. Постоянно пие хапчета, защото е нестабилен. Всичко се случва мудно и сякаш с нежелание. После ще кажа, защо мисля, че е така.

Сбъркани са и персонажите. Нео вече го споменах, но в този филм се появява някаква различна версия на Морфей. Сега, ясно е че няма как да замениш напълно Лорънс Фишбърн, но това момче, което сега е Морфей изглежда хванато от улицата. Играта е скована, дори репликите звучат пластмасови. Психоаналитикът на Нео е от Нийл Патрик Харис от сладникавата сапунка “Как се запознах с майка ви”. Да, толкова е зле. Единственият позитивен лъч в новия актьорски състав е Джесика Хенуик, в ролята на Бъгс, чийто персонаж вероятно нарочно замества Морфей, а и самата тя е наясно, че играе в Матрицата, а не в някаква друга продукция.

Сбъркани бойни сцени

И, стигаме до бойните сцени. При излизането си преди години, Матрицата въведе нов стандарт в бойните сцени – просто бяха феноменални. Е, бойните сцени в новата Матрица са всичко друго, но не и феноменални. Не само, че няма иновация – филмът е много далеч от стандартите, които сам въведе в индустрията. Да, Киану е на 57, а не на 35, но в поредицата Джон Уик, Киану е феноменален. Ще бъде феноменален и във филма, който излиза през 2022. Тук не става въпрос за актьорска игра, а за цялостна концепция – или по-скоро за липсата на ясна концепция.

Филмът има силни моменти, но като е цяло е на светлинни години от предишната трилогия. Съвсем спокойно можеш да направят същия филм с ново заглавие и без нищо с Матрицата – имена, места и т.н и вероятно филмът щеше да е по-добър. Не можеш да кажеш, че ще сервираш телешки стек, а да донесеш пържола от тофу.

Абсурдни сцени

Във филма не липсват и абсурдни сцени. Например, съдружникът на Нео във фирмата за игри го вика на среща и му съобщава, че понеже компанията им е дъщерна на Уорнър Бродърс са длъжни да направят продължение на Матрицата, и ако откажат – Уорнър Бродърс ще го направят и без тях. Това ми се струва като доста директна препратка към процеса за създаване на новия филм и останалите, които ще последват. Просто от студиото са казали: “Или го правите, или го правим без вас”. Може би това е и една от причините филмът да е толкова муден и несвързан – просто е правен насила, а Матрицата като концепция, като игра с идеи трудно може да се направи насила.

В новия филм има и няколко препратки към новите концепции по отншение на половете – бинарност, небинарност. Честно казано, тълкувам ги по-скоро като подигравка или критика към днешната идея, че си избираш какъв да бъдеш – мъж, жена, дракон, безполов и т.н. Да, братята Уашовски вече са сестрите Уашовски, но все пак са бинарни. Вече не се смятат за мъже, а за жени, т.е има бинарност. Това мое тълкуване се засилва и от сюжета, според който Нео и Тринити са еднакво важни за баланса в Матрицата – Мъж и Жена. Патриархат и Матриархат.

В края на филма, Психоаналитикът на Нео, който работи за Матрицата казва на Нео и Тринити: Искате да промените света? Давайте. Овцете обаче няма да мръднат. Те харесват света, който съм създал. Не искат вашата сантименталност – свобода, сила и други подобни. Те искат да бъдат контролирани. Копнеят за комфорта на сигурността, а това означава, че вие трябва да се върнете във вашите капсули, да сте в безсъзнание, да сте сами. Точно като тях.“ Ако това не е критика към съвременното консуматорско мислине, не знам какво е.

Една фраза в края на филма, обаче не може да спаси целия филм.

Много продължения, които не е трябвало да виждат бял свят

Историята е видяла много продължения, които не е трябвало да се раждат – Шотландският боец 3, Скорост 2, всеки Сам вкъщи след втория филм, Мъже в черно: Интернешанъл, Мумията се завръща, а не трябваше.

Целта в тези филми не е да се продължи историята, а просто да се направят пари на гърба на вече успешна история. Не съм гледал статистиките за тези провалени продължения. Сигурно са на плюс. Това не ме интересува обаче. Аз говоря от гледната точка на зрител, на човек, който цени историята, разказа. А, историята на Матрицата, макар и малко нескопосано продъжена в първата трилогия все пак завърши – не с хепиенд, но с логичен край – саможертва. Все пак, най-добрите истории взаимстват от живота, а нищо ценно и стойностно не се случва без някаква жертва.

Е, новата Матрица сигурно ще изкара пари – от билети, от игри, от фигурки, от лепенки, от плакати, от тениски. Знаете въртележката. Проблемът е, че продължението на Матрицата е филм, който спокойно можеш да гледаш на компютъра и да превърташ на моменти. Вече не е онова завладяващо приключение, което изненадва, което пленява. Просто една дойна крава, която ще пусне някакво мляко.

За края на годината

Е, толкова за този епизод. 2021 година беше една странна година. Донесе болка, смърт, разочарование, но трябва да имаме очи и за добрите неща, защото със сигурност е имало такива. Със сигурност не изпращам най-добрата година в живота си, но продължавам да гледам с надежда към следващата, защото надеждата е добро нещо, както казва Анди Дюфрен, от Изкуплението Шоушенг. Това е и пожеланието ви към всички вас – следващата, 2022 година да бъде година на надежда – не само на очакване, но и на изпълнени надежди, сбъднати мечти, постигнати цели.

Връзки към всички възможни платформи, където може да се абонирате за Честна дума ще намерите на chestnaduma.com.

Музиката от подкаста е в специлен плейлист, който е в Spotify. Пишете ми какво мислите – използвайте Телеграм канала на Честна дума и чата към него или пък, където и да ме намерите в социалните мрежи. Връзка към телеграм канала има в записките и на страницата на подкаста.

Там е и връзката към PayPal, в случай, че решите да подкрепите това, което правя.

Бъдете здрави.

Стойте будни.

Имайте надежда.

Ще се чуем чак следващата година.