Един харвард, една мутра и един инструмент на господ влезли в един бар…

Здравейте. Аз съм Людмил Арсов, а това е 78ми епизод на подкаст Честна дума. Зипасвам в понеделник вечер, на фаталния 13 декември. Нова седмица, ново правителство, нов министър-председател, нови надежди. Положителни знаци има. Може би България я чака нещо по-добро.

Прокуратурата саботира разследване за източване на милиони левове. Гешев се преструва на жертва и прави димна завеса.

Днес обаче няма да говорим само за България. В Америка излезе становище на Върховния съд, което прати вълни от радост, притеснение и коментари до всички краища на страната на свободните. На път ли е да бъде отменено решението по прослувутото дело Роу срещу Уейд?

Путин трупа войски по границата с Украйна. Байдън срича нечленоразделно. Омикрон се превръща в доминиращ щам. Въпросът е, води ли той до институционална лудост, защото откровено – има държави, в които управляващите изглеждат напълно побъркани.

Накрая ще завършим с една от болните ми теми – медиите и по-специфично, медиите в България.

Днес имам за вас шарен епизод, в който ще гастролират Кирил Петков, Асен Василев, Иван Гешев, окаяните бивши управляващи от ГЕРБ, подлогата Блъсков, Светослав Иванов, Джо Байдън и ред други герои. Останете на линия. Продължаваме след малко.

Искам да благодаря за обратната връзка, която получавам – особено след последния ми разговор с г-жа Юлия Пчеларова от Uwekind International School. Ако не сте чули 77 епизод, трябва да го чуете на всяка цена. Напомням също да споделите подкаста с приятели, да се абонирате в любимата си подкаст платформа, защото от статистиката виждам, че доста слушатели не са абонати, така, че… не се колебайте, абонирайте се!

Редовно правителство в нередовна среда

И така, най-после имаме редовно правителство, излъчено от първата политическа сила – Продължаваме промяната, подкрепено с коалиционни споразумения и гласувано от 47ото народно събрание. Дотук добре. Първо, трябва да кажа, че не само кампанията, но и преговорите и споразумението, което беше постигнато показват един нов почерк на работа, който съществено се различава от каруцарските псувни и просташкото говорене, с което някак странно бяхме свикнали да очакваме. Вместо това, някакви нормално изглеждащи хора, облечени по мярка, избръснати, говорят нормални неща. Аха да се ощипем дали не сънуваме. Мерната единица обаче няма да се изразява в преговори или визия. Важни ще са политиките, реформите.

Надявам се, че новите управляващи осъзнават, че започват работа в една напълно враждебна среда, с продажни, слугински медии. Със заложени мини от годините безхаберие на ГЕРБ, с подписани неизгодни договори, с безброй мръсни номера. Пролича си и в парламента. Официално мога да кажа, че ГЕРБ изместиха БСП от второто място в състезанието по отвратителност. Даже се борят за първото място с ДПС. Изказванията от страна на ГЕРБ ми напомниха на онези тъмни времена, в които всички стари кримки от БКП правеха процедурните си номера срещу СДС. И тогава говоренето беше противно и арогантно. Разликата е, че тогава говоренето на БСП беше дамагогско, социалистическо, докато сега – говоренето на ГЕРБ е мутренско – с подмятания, подсвиркване, докато говорят другите, на преден план излизат дънни риби като Биков, Дилов и разни други ибрикчии, които се изказват компетентно. Някак свикнаха през последните години даже да не се говори много в парламента, а всички да са в сговор. Е, да се надяваме, че това време свърши. Но, трябва да признаем, че сега в парламента има една внушителна коалиция – коалицията Магнитски. С Делян Пеевски на първия ред и с онези, под чието управление той набра своя капитал и пусна пипалата си като раково образувание на всяко ниво в държавата.

Тази коалиция все още не е сдала властта. Те все още владеят медиите, все още дават нареждания на прокуратурата и съм убеден, че са подготвили скандали, с които да вакарат политическите процеси в старото русло.

Прокуратура за презрение

И като стана въпрос за прокуратурата, не знам дали съществува друга институция в България, която в този момент да заслужава повече презрение от прокуратурата. Едно лице изтегля десетки милиони левове от банката. В брой. Как става този номер, ей Богу – не зная. Полицията залавя футболен съдия, който е изтеглил парите. И на децата е ясно, че парите не са негови, не са за него и не са в него. Не е ли логично в тази ситуация прокуратурата да иска да стигне до реалните извършители? Не е ли логично да се направи всичко възможно да бъдат разкрити всички лица, включени в тази ОПГ? Логично е. За всеки нормален човек с що годе функциониращ централен мозък е логично. Не и за прокуратурата и за нейния екзекутор – Гешев. Вместо ЗАЕДНО с полицията да направят всичко възможно това дело да стигне до края, те се опитват да заметат случая под килима. Прокурори, които иначе светкавично скачат и завеждат проверки, дела и какво ли не, когато трябва да се удари някой неудобен бизнесмен, сега бездействат. Или по-скоро действат с бързината на охлюв. Каква странна метеморфоза, нали? Не, не е странна. Много добре знаем, как се слагат дела на трупчета и се чака да мине давност, за да може правилните хора да се измъкнат. И в цялото това фиаско с трима, повтарям С ТРИМА наблюдаващи прокурори те се оплакват, че от ГДБОП ги притискат. Някой да им каже на тези кроманьонци, че когато искат от теб да си вършиш работата това не е “натиск”. Това е нормално. Знам, че сигурно им звучи странно, но е така. И чуйте какъв фарс – едната наблюдаваща прокурорка не знаела къде е ГДБОП. Сега, специално за тази дама, доведена незнайно от кой край на галактиката, а и за другите шампиони по ориентиране в прокуратурата ще дам съвет, който сигурно никога не са чували. Внимание! Ето го: Взимаш телефона в ръка. Отваряш Гугъл мепс. Пишеш “ГДБОП” и готово. Имам и втори вариант: Взимаш такси.

Не знаят къде е ГДБОП. Те какво знаят? Ако съдя по инструмента на господ, който ги ръководи – нищо не знаят. Години наред – нула успеваемост срещу корупцията по високите етажи на властта. Но, това е случайно. Те много искат, но просто нямат желание, както се казва. Че, даже изпратиха някакъв заместник на “инструмента”, да обяснява глупости по бТВ – били подложени на натиск, били си свършили работата и любимата ми лъжа – сключването на споразумения било противозаконно. Какво? Познавам адвокати, които се занимават с наказателно право – всички те знаят, че споразумения се сключват. 99% от т.нар успешни дела на специализираната прокуратура са със сключени споразумения, а те изкарали един на амбразурата да говори глупости, а водещите по бТВ не знаят или не искат да зададат труден въпрос или да оспорят невярната информация, която им се сервира. И разбира се, прокурора е поканен сам в студиото – да не вземе някой да му развали приказката с факти.

В последните две седмици ДВЕ ЕВРОПЕЙСКИ ИНСТИТУЦИИ излязоха с писмени становища за нуждата от реформа в тази клоака – българската прокуратура. Ако искаме нещо добро да се случи реформа там трябва да има на всяка цена, а поръчаните инструменти трябва да са на гости при бай Ставри, в централния затвор – строг, но справедлив.

И все пак, имам добро очакване за това, което предстои. Надявам се, да не изпуснем шанса си.

Върховният съд на път да абортира абортите в Америка

Да минем обаче отвъд океана, където едно становище на Върховния съд може да промени доста неща. Преди около 10 дни едно дело от щата Мисисипи достигна до представяне на устни аргументи пред най-високопоставения съд в Америка и по мнение на много наблюдатели-юристи, аргументите, представени пред съдиите е много вероятно да доведат до отменянето на решението по делото Роу срещ Уейд. Какво е това дело, може би се питате? Е, това е дело от 1973г, което касае правото на жената да направи аборт без, цитирам, “прекомерна намеса на Държавата”. Това решение на Върховният съд е важно, защото то се превръща във федерален закон и фактически отменя множество федерални и щатски закони ограничаващи или забраняващи абортите в Америка. Темата за абортите е една от основните разделителни линии в американската политика, макар, че много политически кариери са претърпяли “катарзис” по темата в зависимост от конкретната политическа обстановка. Решението разбира се не е просто може или не може, а адресира триместърите от бремеността, като дава различни насоки към законодателя по отношение кога точно се извършва аборта. По-късно, чрез решение по друго дело този подход отпада и е възприета практиката за водещо да се отчита “жизненото състояние на плода”. Години наред се говори за обжалване на решението от Роу срещу Уейд, но чак сега до Върховният съд достига дело, което има потенциал да обърне нещата. Защо това е важно? Защото едно такова решение има потенциал още повече да поляризира отношенията в Америка. Отмяната на закон, който е бил в сила почти 50 години – без значение добър или лош – със сигурност ще доведе до още социално напрежение. За нас в България е трудно да разберем смисъла на това дело, особено след 45 години комунизъм, в които абортите са били просто медицинска процедура без мисъл за моралната и дори здравната цена на тази процедура. Пак сме копирали съвеЦкия модел. Предстои да видим какво ще стане в Америка, но този случай има потенциал допълнително да нажежи атмосферата.

Русия внася напрежение (какво ново?)

А, тя си е с висок градус и без това. Путин трупа войски по границата с Украйна, дрънчи с оръжие, заплашва. Байдън проведе двучасов разговор с него. Това ни съобщиха медиите. Виждате ли го Байдън да издържи 2 часа в разговор без да отиде до тоалетната 10 пъти? И аз не го виждам. Америка изглежда зле. Днес мернах статия, че американците обсъждат използването на т.нар “ядрена възможност”. Не, не става въпрос за ядрена война, а за отнемане на достъпа на Русия до SWIFT системата. Без тази система, която е американска, няма банкови преводи, няма теглене на пари. Държава без достъп до SWIFT няма как да продава и купува. Дали е възможно да се стигне до такова решение? Надявам се, да не научаваме, защото всичко това се случва много близо до нас. Ей я къде е Украйна. Както и друг път съм казвал, трябва да сме много благодарни, че не граничим с Русия, защото отдавна щяхме да сме пътници.

Омикрон

И като споменах пътници, Омикрон вариантът на ковид-19 превърна пътниците не в супер средства за зараза. Сигурно вече знаете общата информация: новият щам е много по-заразен, поразява както ваксинирани, така и преболедували, но данните за сега са, че се кара много, много леко – особено, когато хората са ваксинирани. Проблемът е, че заедно с омикрон явно пътува някакъв вид лудост, която заразява главно хора на властови позиции. Вместо да следват науката, както ни убеждават от самото начало, управници от различни страни взеха да въвеждат драконови ограничителни мерки, за да пазят населението. Австрия, Германия, Австралия, Нова Зеландия са водещите в тази надпревара към лудостта. В Австрия искат да принудят всички да се ваксинират. В Германия полицаи обикалят с пръчки в ръце, за да мерят дали хората са точното разстояние един от друг. В Австралия затварят неваксинирани хора в лагери, далеч от населените места. Казвам неваксинирани, а не болни от ковид. Аз съм ваксиниран. Убеден съм, че ваксините работят, но също съм убеден, че това са посегателства към свободите на хората, които не трябва да допускаме и с които не трябва да се примиряваме. Не може “лекарството” да бъде по-лошо от болеста! Не може мерките да носят повече вреди отколкото ползи и винаги има нещо притеснително, когато хората с власт ограничават свободите на хората “за тяхно добро”. Това е опасна територия.

Медиите са зло (в по-голямата си част)

Не малка част от вината за истерията е и в медиите, които са готови за повече кликове да публикуват и най-абсурдните материали с най-абсурдните заглавия. И понеже казах, че ще завършим с медиите. Преди 10 години бях в Американското посолство за виза. Преди мен на интервю се оказа точно Светослав Иванов, който обясняваше на консулския служител, че отива на стаж в ООН. Такъв ми е спомена. Още от тогава следя кариерата му. В 120 минути при него гост бе Джон Бренан – шеф на ЦРУ по времето на Обама. Очаквах, че интервюто ще бъде лежерно и за съжаление се оказах прав. Човекът написал книга, ще я пускат в България и хоп – едно интевю по бТВ. Има моменти, в които ми става кофти за журналистите в такава позиция, защото не мисля, че задават въпросите, които искат, а които трябва. Общи приказки за Бин Ладен, тежестта на решенията и т.н. А, все пак този човек можеше да бъде попитан доста сериозни въпроси и все пак Светослав Иванов да остане така любезен. Например, защо американското правителство, подпомагано от Канада, Великобритания, Австралия и Нова Зеландия неправомерно е подслушвало и събирало данни за стотици милиони граждани без да има право за това, както се произнесе и Американски съд по въпроса. Защо беше необходимо хора като Асанж и Сноудън да разкриват тези незаконни програми, които са работели без необходимия контрол от американския законодател? Защо излъга под клетва, когато разпространяваше т.нар “руска измама” – теорията, че Русия е подпомагала Тръм, а всъщност се разбра, че информацията, с която ЦРУ и ФБР разполагат, е събрана от британския шпионин Стийл, който пък е събирал информация в… Русия. Бренан е знаел всичко това и въпреки това раздухваше тази конспиративна теория, включително и като “консултант” на CNN и MSNBC. И ето така, вместо медиите да държат отговорни хората на власт, те им предлагат консултантски позиции и се превръщат в рупори на властта, а не в търсачи на истината. Така е в Америка. Така е и тук. ГЕРБ не са на власт и Пеевски е в списъка Магнитски, но продължават да дърпат конците на големите медии – само вижте коментаторите, които се канят и как се рамкират новините. Поръчани и платени. Харесвам Станислав Иванов. Всъщност след рекламата на книгата на Бренан при него беше Гриша Ганчев и в много отношения се получи по-добър разговор, въпреки, че се вижда че ножицата бая беше играла по лентата. Така е и така ще бъде, докато не са ясни собствениците на медиите. Ето, например Петьо Блъсков – той си е ясен. Слугинаж на Пеевски, Бойко, и ОПГ на Гешев. Снима се с тях. Пие, играе карти с тях. Защо се прави на журналисто обаче, не знам. Човек, сложи си една табела “Отдел Пропаганда” и всичко ще е точно. Защо се мъчиш да се преструваш? И докато Блъсков се прави на страдалец, един български журналист – Николай Стайков – получи награда от Държавния департамент на САЩ за борбата си с корупцията в България. Стайков, който е част от Антикорупционият фонд има огромен принос за това, случая 8-те джджета да стане обществено достояние и повече хора да разберат, че прокуратурата работи в услуга на мафията и защитава интересите не на държавата и гражданите, а буквално пази престъпниците. Реално, Николай Стайков е разкрил най-голямата ОПГ в България за всички години на прехода. Ето, че може. Гръбнак трябва обаче.

Толкова за днес. Духа вятърът на промяната. Дано отвее корумпираните политици, продажните медии, неграмотните прокурори. Дано някак успеем и ние да станем част от тази промяна, а не просто да чакаме този бриз да стигне до нас, за да изградим заедно нещо добро и трайно. Нещо, което е истинско, а не менте.

Не забравяйте да се абонирате за подкаст Честна дума, която и да е вашата любима платформа. Връзки към тях ще намерите на chestnaduma.com. Бележките към епизода също са там.

Музиката от подкаста е в специлен плейлист, който е в Spotify. Пишете ми какво мислите – използвайте Телеграм канала на Честна дума и чата към него или пък, където и да ме намерите в социалните мрежи. Връзка към телеграм канала има в записките и на страницата на подкаста.

Там е и връзката към PayPal, в случай, че решите да подкрепите това, което правя.

Бъдете здрави.

Стойте будни.

Носете се с вятъра на промяната.

До следващата седмица.

Слушай подкаста в

Spotify – https://cutt.ly/MzUVFni

ApplePodcasts – https://cutt.ly/ZzUVCTA

GooglePodcasts – https://cutt.ly/PzUV3mG

Подкрепи подкаста в PayPal https://cutt.ly/NxzKPW9

Music by EpidemicSound