Здравейте. В 45ти епизод на Честна дума ще говорим за:
- Преподавател в американски университет е наказан, защото отказва да използва “правилните” местоимения.
- Какво е Substack и защо новинарската индустрия е ужасена от тази услуга.
- УНСС Карл Маркс – Когато комунизма е в главата, името няма значение.
- Тройната коалиция ГЕРБ-ДПС-БСП скочи в защита на мафията и прокуратурата.
- 35 години от Чернобил – историята, която знам.
- Няма такъв народ възнамерява да връща мандата – ами сега?
- банкянски истории, Мария Бакалова, Димитър Бербатов, министерски назначения в последния момент и още след малко в епизода.
Днешната оценка на подкаста идва от потребител с име pepi71, който пише в ApplePodcasts: „Един от най-добрите български подкасти. Не го пропускам“ Благодаря. Сега е момента да ви подсетя да се абонирате за Честна дума, да оставите коментар, където това е възможно и най-вече – да споделите подкаста със своите приятели, защото честна дума – вие сте най-добрата ми реклама.
И така, лудостта в Америка набира все повече скорост. Поредният случай е от университет в щата Охайо, където преподавател в американски университет е наказан, защото отказва да използва “правилните” местоимения. Историята е следната: трансексуален студен държи да се обръщат към него, като към “нея”. Преподавателят обаче, отказва на базата наличните си убеждения и предлага да се обръща към студента по фамилно име, за да покаже уважение. Както се досещате, трансджендър персоната не е съгласна, защото се търси не уважение, а 100% покорство. Следва оплакване срещу професора, който е разследван от университета и “изненадващо” комисията достига до следното заключение: С нежеланието си да се съобрази с желанието на студента, преподавателят е създал връждебна среда на обучение. Следва писмено предупреждение, че ако преподавателя не се съобрази с изискването на студента ще бъде изпратен в неплатен отпуск, а по-късно и дисциплинарно уволнен. Какви времена дойдоха – преподавателите трбява да се съобразяват с изискванията на студентите. Професорът обаче подава жалба в съда и след една загубна на първа инстанция обжалва, а апелативният съд постановява, че университетът фактически е наказал преподавателя за това, че е изказал мнението си по спорен въпрос и с това е накърнил правото му на свободно слово. Да преведа: когато един въпрос е спорен, не може да забраниш на едната страна да си изказва мнението. Защо този въпрос обаче е според, ей богу, не зная.
Българските университети също не са лишени от проблеми. В седмицата, в която стана ясно, че България пада на 112 място в класацията за свободата на медиите от УНСС уволниха преподавател по медии, защото изказа различно мнение. Какъв е “грехът” на доц. Осиковски? По повод предизборното посещение на Бойко Борисов в УНСС, доцентът е изказал е мнение, че университетът не трябва да се използва за политически цели. Това е. И понеже в главата на проф. Димитров, ректор на УНСС още е Карл Маркс, той бързо уволни Осиковски, сякаш да докаже, колкото се може по-бързо, че написаното от доцента е абсолютно вярно. Ето, това приятели е родната действителност. Вместо да насърчават свобода на мисъл и изразяване, да фасилитират дебати, университетите все повече се превръщат в места, където свободата на Словото се ограничава. Ден преди изборите, лидер на партия се явява в университет, благодарят му за дадените пари, телевизиите го снимат. Това предизборна кампания ли е, как мислите? Не, нали? Това е едно от тези прословути български съвпадения. Поне така е в главата на цял един професор Димитров.
Това е един от симптомите на 112то място в класацията за свободата на словото. 112то място. Понякога си мисля, че имаме връзки в комисията по класирането, защото и това 112то място ни е много. Ето, онзи ден отново имаше излъчване от Банкя и като зомбирани, трите национални телевизии спряха всичко, което излъчваха и пуснаха наживо словоизлиянията на премиерът в оставка. И като свърши излъчването си продължиха с редовната програма – без коментар, без забележка към изговорените за пореден път пълни глупости. Ще кажете, че преувеличавам. Ами ето безумните твърдения:
- Депутатите вдигнали заплатите си на 10 000лв – пълна лъжа. Всъщност коалицията ГЕРБ-ДПС-БСП си гласуваха да продължат да взимат пари на ръка от парламента. 21век взимат пари на ръка, докато всяка фирма е задължена по закон да превежда заплати по банков път.
- Новите депутати се качили на служебните мерцедеси – пълна лъжа. Първо, парламентът не разполага със служебни коли марка Мерцедес, и второ, депутатите – особено от новите партии – пътуват с градски транспорт, поне повечето от тях.
- Трето безумие – извикали ръководителите на съдилищата, за да им държат сметка за клиентите си престъпници. На тази лъжа ще обърна най-голямо внимание. Първо, предложението беше да бъде викан Главният прокурор, за да се отчита за работата си пред парламента. ДПС веднага скочиха в защита на Гешеф и добавиха ръководителите на съдилищата към предложението. И кой гласува в подкрепа на това предложение? Коалицията на мафията, коалицията на единствения кандидат за главен прокурор, коалицията на стабилността, коалицията на престъпната политика. Коалицията ГЕРБ-ДПС-БСП.
Добре, как може един най-обикновен човек като мен да задава тези въпроси, а журналисти с дипломи, с камери, с екипи, с бюджети да не могат? Могат, но не искат, а не искат, защото целите им телевизии са купени – с наши пари в услуга на силните на деня. Затова сме на 112то място – и то с връзки, защото няма един журналист, който да попита защо се правят назначения в държавни агенции и предприятия в последния момент? Морално ли е това? Журналистите не питат, но хората виждат какво се случва.
В този контекст, от партията на Слави заявиха готовност да върнат мандата. Това предстои да стане утре, 28 април след приключването на този запис. Дали ще стане така, ще видим, но нека кажа защо според мен това Е правилното решение. Първо, дежурната уговорка, че не съм гласувал за тази партия и стилът на г-н Трифонов не е моят любим – и в музикално, и в културно, и в политическо отношение. Да правиш правителство на малцинството, с подкрепа на ГЕРБ, ДПС или БСП е самоубийство. Тези партии са част от проблема, а не част от решението. Всяко асоцииране с тях ще донесе само негативи – както на партиите на протеста, така и на страната като цяло. Хората, които се занимават с политика ще ви кажат, че политиката е игра на компромис, но, аз не съм политик. Аз съм един средностатистически българин, според който ако се обвържеш с една от тези 3 партии, ти си вкарваш автогол. БСП и ДПС и най-вече ГЕРБ са отговорни за състоянието на съдебната система, за липсата на свобода в медиите, за нивото на корупцията. Техните обръчи от фирми източват фондове, строят некачествено и буквално струват човешки животи с калпавата си работа. Това е наследството на ГЕРБ и техните ортаци в управлението. Да бъдат допуснати обратно до изпълнителната власт под една или друга форма е най-лошото за страната.
Държавникът по гащи от Банкя изрева, че Трифонов е страхливец. Не, Трифонов просто помни, както и повечето българи помним какво се случва, когато си в коалиция с ГЕРБ, ДПС или БСП. Резултатът е един – политическа смърт. И като стана на въпрос за гащи, представяте ли си Макрон да се изкаже по гащи от спалнята си? Или Меркел? Ила дори Борис Джонсън? Царят е гол, а медиите мълчат. Е, хайде, не е гол – по гащи е, но медиите мълчат. Гащите и каруцарският език показват дълбока криза на държавността у нас. Може ли обаче да очкваме нещо друго от симулант, който в рамките на 3 дни излезе в отпуск, контузи се, оперираха го и излезе в болнични, само и само да не се яви в парламента? Не е чудно, нали? Чудно е само как сме го гласували 10 години.
Ако Има такъв народ върнат мандата на президента Радев това не е страшно. По-добре да има политическа криза, отколкото нещата да си продължат както до сега – заменки, руски потоци, шпиони, които ни взривяват под път и над път, епидемична криза, която ни управлява, вместо ние нея и едно мафиотско управление, съставено от квалифицирани и доказани разбойници. Не, мерси. Този мач ни омръзна.
На 26 април се навършиха 35 години от Чернобил – катастрофата, която остави отпечатък върху поколения украинци, беларуси, бълагари и кой знае още колко други страни. За по-младите, гледайте сериалът Чернобил на HBO, за да видите как държавнически се обричат хората на страдание и смърт, за да се запази доброто лице на социализма. Това, което ще споделя с вас е историята на моя взводен капитан от казармата. В един от рагозоворите, които имахме докато бях дежурен с него стана въпрос за Чернобил, и той ми разказа как по това време бил курнаст във военното училище във Велико Търново. Веднага на всички там са били разяснени следните три неща:
- Какво да не ядат в следващите месеци
- Какво да ядат, за да се справи организмът ми по-добре с евентуалните поражения
- Да НЕ се обаждат и да казват на близките си.
Разбира се, всички курсанти по един или друг начин казали на своите близки, те на своите и т.н. Спомням си, че у нас родителите ми говореха за това доста преди да има официална информация от властите. Такава беше системата за информация в соца, защото се знаеше, че не можеш да вярваш на новините по ТВ и вестниците. И сега не е много по-различно.
В големите западни медии има страх. Текат съкращения. След като имаше Trump bump – или пик в читаемостта и кликанията, заради всички – и фалшиви и реални новини за Тръмп сега дойде време за т.нар. Trump slump – рекорден спад в читаемостта и кликовете. И така идват съкращенията. Тук има един въпрос, който трябва да разгледам в цял един епизод, защото си заслужава, а именно как голяма част от медийните компании, които бълват т.наречените woke материали- критична расова теория, трансджендър лудостта, марксиските политика, войната между половете и други подобни прогресивни теми са всъщност компании, които не изкарват пари. Точно така, не изкарват пари от материалите, които публикуват. Как тогава съществуват? Ами събрали са venture capital – намерили са инвеститори, които са вложили например 500 милиона долара и с тях те плащат заплатите на побърканите си автори. Какъв е този сбъркан модел на журналистика? Както казах – трябва ни цял епизод за това. Има обаче и друга причина за този страх и това е възможността съвестни, принципни журналисти да публикуват независимо новините и материалите си, а десетки, дори стотици хиляди хора да ги достъпват ежедневно. Говоря за Substack – онлайн платформа, която предлага възможност да публикуваш материали и да бъдеш финансиран директно от своите читатели чрез абонаментни такси. Нещо, като платен нюзлетър. И ето, че след неимоверният натиск оказван върху журналистите да публикуват новини и мнения само в една определена посока, някои от тях намират изход в Substack и така могат да пишат, разследват и публикуват, като работата им се оценява директно от техните читатели. За големите, традиционните медии обаче това е проблем, защото:
- Пренасочва трафик от тях към други източници
- Платформата позволява нормални, скептични гласове да имат трибуна и да генерират приходи
- Генерираните приходи там са директна загуба в класическите медии.
Статията в New York Times е озаглавена „Защо изперкваме, когато стане въпрос за Substack“.
Така, журналистически икони като Глен Грийнвалд, Аарон Мате, Мат Таиби – между другото все либерални гласове, които отказват да преклонят коляно пред корпоративната диктатура – намират начин да достигнат до хиляди и дори милиони читатели.
Нека ви кажа нещо: колкото повече заобикаляме “традиционните” медии, толкова по-добре, защото те се превръщат все повече в пропагандни оръжия. Търсете разнообразни източници на информация. Не приемайте за чиста монета написаното или казаното в “сериозните” медии, защото много често те са водени не от стремеж към истината, а от частни, държавни, корпоративни, корупционни или дори чужди интереси. Бъдете скептични към новинарските източници. Мисля, че дори подсъзнателно много хора усещат това и по тази причина напоследък има огромен интерес към подкастовете.
Дори YouTube през последните години започна да цензурира определени теми. По тази причина, въпреки, че качвам подкаста и в YouTube никога не го обявявам – просто не искам да движа трафик към платформа, която работи срещу свободата на словото.
Substack е крачка в правилната посока, защото дава възможност на автори с качествено съдържание да пробият, да имат глас и да имат препитание. Големите искат да налагат своя дневен ред на обществото, искат авторите и коментаторите им да пишат за определени теми по определен начин. Иначе гориш. Е, сега можеш да отидеш в Substack и да имаш платформа.
През тази седмица светът беше сцена, а една българка имаше главна роля на нея. Разбира се, говоря за Мария Бакалова и нейната номинация за Оскар. От години вече не гледам бутафорните, политкоректни представления на Американската филмова академия, но разбрах, че Мария не е спечелила. Жалко. Надявам се кариерата и да се развие положително и да намери място в смислени и стойностни продукции. Като се замисля, то не е лошо, че не спечели, че вероятно безброй преподаватели по актьорско майсторство щяха да изпаднат в ступор, а местната хейт машина щеше да се задвижи на високи обороти да ни обяснява що е то “висок театър”. Нищо, Мария. Следващия път.
Днес стана ясно и че Димитър Бербатов ще се кандидатира за председател на БФС. Трябва да сме наясно, че кандидатурата му е обречена на провал по няколко прости причини:
- Той е успешен – всеки, който е успешен в която и да е област много трудно може да бъде избран в организация, толкова силно преплетена с мафията, корупцията и държавната власт.
- Той е компетентен – не просто защото е играл футбол на световно ниво. От години управлява фондация, която открива и подпомага талантливи деца в най-различни сфери. На БФС такъв човек не му трябва.
- Той не е обвързан с нечии интереси – това са най-опасните хора. Пази Боже да дойде някой, който е честен, компетентен, еле пък идеалист. Само ще развали рахата на съществуващата футболна шайка.
Така, че, Митко – добър опит. Желая ти успех, но мисля, че няма да стане. Очаквам да изберат някой по-диалогичен, ако ме разбираш.
Това беше за днес. Странни са времената, в които живеем. Сякаш на много места има проблеми със свободата на словото, с отчетността на хората на власт, с корупцията. Не забравяйте, че връзки към всички източници ще намерите в записките на епизода, включително и връзки към събстаковете на споменатите от мен журналисти. Благодаря ви, че и днес отделихте време за Честна дума. Абонирайт се за подкаста в ApplePodcasts, Spotify, GooglePodcasts и всички по-големи платформи. Връзки към всички тях можете да намерите на адрес chestnaduma.com. Не забравяйте да намерите и Телеграм канала на подкаста – в страницата има връзка и към него. Специално благодаря на тези от вас, които използвате връзката за дарение през PayPal.
На 23 май ще участвам в The Gentleman’s Ride – благотворително каране на мотори в полза на мъжкото здраве и фондацията Movember. Можете да подкрепите инициативата чрез линк, който ще намерите на chestnaduma.com. Тази година съм си поставил за цел да събера благотворително 500$ за фондацията и вие също можете да допринесете за тази добра кауза.
Оставям ви с песента на Wildflowers и Кристин Смит – How to carry on – Как да продължим. Това е добър въпрос. Изправени сме пред него като общество, но това е въпрос на който отговаряме всеки ден с изборите, които правим, ценностите, които живеем и промотираме. Не знам какво е точното решение, но знам, че за да продължим напред не трябва да се примиряваме със злото, не трябва да привикваме с несправедливостта.
Така, че останете будни,
останете активни,
останете непримирими.
До следващия епизод.