Здравейте. Вие сте с 39ти епизод на подкаст Честна дума, а аз съм Людмил Арсов. Днес ще говорим за
Меган и Хари – хейтът и ролята на жертва като рекламна стратегия.
Мария Бакалова е номинирана за Оскар.
Наградите ГРАМИ минаха и слава Богу – заминаха – или как единия процент се преструват на хора от народа.
Божков спечели поредните си дела срещу Гешеф и компания.
От осанна до разпни го – как губернатор Куомо се оказа злодей и за десерт
Сара Силвърман реши да канселира кенсъл културата – напусна демократската партия и заклейми т.нар. Културни войни. Пригответе се, започваме…
Преди да продължим, нека благодаря на тези от вас, които ми пишат в инстаграм, туитър, линкдин и въобще навсякъде, където можете да се свържете с мен. Страшно много ценя обратната връзка, която получавам. Днес ще споделя с вас един отзив, оставен в ApplePodcasts. Наско Лазаров пише: Обичам да слушам подкаста на Людмил, Честна дума. Той е честен, прям и се придържа към темата, освен, когато говори неща които не харесвам. Музиката в подкаста е страхотна, а не просто шумен фон. Споделя мнението си аргументирано и с източници. Абониран съм и очаквам кога подкаста ще стане ежедневен. Благодаря ти, Людмил за честната дума.
Уау. И аз благодаря за този страхотен отзив. Не знам къде слушате подкаст Честна дума, но ако имате възможност – оставете коментар, дайте положителна оценка и споделете с приятели.
И така, как се прави хейт маркетинг? Чудесен въпрос за Меган и Хари, които очевидно залагат точно на този подход, за да си изкарват прехраната. Разбира се, че имам предвид интервюто им с Опра, в което отправиха къде директни, къде индиректни обвинения към кралското семейство. Разбира се, в игра влизат отново познатите теми – расизъм, неравенство и други подобни кодирани сигнали към тълпите и разбира се, водещо са не фактите, а това, как някой – в случая Меган се почувствала. Трябва да имаме обаче контекст, за да разберем въпросният хейт-маркетингов подход. Британската монархия съществува от почти 1000 години. Свръх консервативна, строхо йерархична система. Тази система приема за снаха Меган Маркъл – никому неизвестна актриса. Какво носи Меган на монархията?
– бивш съпруг, с който е в лоши отношения
- баща, с който не си говори
- Сестра, с която не общува от години
Личните отношения на новата снаха са кошмар, но това не и пречи да има претенции. Претенции до небето. Каква е ролята на Хари предстои да видим. Дали това е негово решение, или е принуден от заплахи или намеквания за самоубийствени мисли предстои да видим. Със сигурност, Хари и Меган контрастират на Уилям и Кейт – семейство, чийто изяви напълно се вписват в скучният и очакван график на краското семейство – посещения на болници, откриване на нови обекти, пътувания до бивши колонии и т.н. И може би точно заради това толкова ясно се вижда, че подходът на Хари и Меган е основан на хейт или скандален маркетинг. Опитват се да създадат колкото се може повече противоречия и след това да ги монетизират. До кога ще минава номера, предстои да разберем, но едно е ясно – ако не бе омъжена за Хари, Меган щеше да продължи да бъде световно неизвестна актриса – такива в Холивуд с лопата да ги ринеш.
А, ето, че Мария Бакалова постигна нещо, което Меган Маркъл все още не е постигнала – номинация за Оскар, което разбира се е страхотно. В България изведнъж се появиха безброй кино-критици, театрали и въобще, всякакви разбирачи по тази тема, които започнаха да се упражняват на гърба на младата актриса. Жалка история. Нека ви кажа нещо. По-тъпи филми от тези, на Саша Барон Коен не съм гледал през живота си. Някои го обявяват за гениален. Не знам, може би е. На мен ми напомня на Анди Уорхол и неговия попарт – също обявен или набеден за гениален, но като го гледаш, сякаш едно дете в предучилищна възраст е оцветило с фулмастри лицата на известни хора. Толкова за гениалността. Номинацията за Оскар обаче е огромен успех. Каквото и да си говорим за нивото на киното, културните войни, и т.н. И т.н. Не харесвам американски футбол, но когато един играч е номиниран за играч на сезона, значи има качества, които са довели до тази номинация. Номинацията на Мария Бакалова е огромен успех. Тя е млада актриса. Това няма да и е последната роля. Уверен съм, че ще има възможност да покаже качествата си в по-добри ленти с по-смислени режисьори. Ако българска актриса спечели награда на академията, за България това ще е едно от събитията на десетилетието, а може би и на века.
И като стана въпрос за награди, наскоро минаха и слава Богу, заминаха наградите ГРАМИ. Рядко може да се види такова рязко разминаване между думи и реалност. Политизацията и поляризацията не подминаха и музикалната индустрия, от което в края страдаме ние – хората, които слушаме и гледаме този вид продукция. Признавам си – все по-рядко гледам, но това е друга тема. В случая говорим за това, че хора с приходи от милиони, а в някои случаи на стотици милиони долара на година се изживяват като жертви, говорят като жертви и си мислят, че защитават правата на онеправданите. Абсурд. От имението в лимузината и от лимузината в имението – колко да разбират обикновения човек. Разбирането доближава нулата. И всичко това на фона на демонстративна сексуалност, вулгарен език и интелектуално ниво доста под средното ниво. Не, мерси. Грами-тата вървят стабилно надолу през последните 5-6 години и тазгодишното издание само затвърждава тази тенденция.
Надолу вървят не само Грами-тата. Надолу върви и успеваемостта на българската прокуратура. Тя кога ли тази успеваемост е вървяла нагоре? Административният съд в София окончателно свали запорът върху личното имущество на Васил Божков. Само 2-3 дни по-късно стана ясно, че Европа няма да признава заповедите за арест на Гешеф. С други думи – пълен провал на свой терен и пълен провал на чужд терен. Това е качеството на работа на главният прокурор и подчинената му институция. Ако можех, щях да въведа закон, който да принуждава тези, които са правили изказване по една тема, да бъдат задължени отново да правят изказване, когато се окаже, че са лъгали или заблуждавали. Ето, например, когато се подвигаха обвинения срещу Васил Божков, другарят Гешеф даваше дълги и обяснителни интервюта за борбата с престъпността. Година по-късно, никой не знае останаха ли обвинения, които да не са отхвърлени в съда – българския или европейския, оказва се, че процедурите се нарушават, атакуват се правата и свободите на гражданите. От прокуратурата се чуват щурци – тишина. Пълна тишина. Доблестният човек излиза и поема отговорност, но това там не са доблестни хора. Това са мутри на държавни постове и в тях доблест няма.
Тази липса на доблест – човешка и политическа не е запазена марка само за България. Месеци наред, американските медии боготворяха Андрю Кумо – губернаторът на Ню Йорк, обясняваха колко добър водач е, как феноменално се справя с ковид кризата, а брат му – водещ по CNN, американската версия на ПИК му осигуряваше невиждан медиен комфорт. Няма журналистически стандарт, в който брат интервюира брат си във време, когато трябва да се задават трудни въпроси и да се търси истината. Но, това е CNN – там журналистически стандарти няма. Там свири само поръчкова музика. И докато преди 6-7 месеца някои по-малки медии и независими журналисти алармираха, че политиката на Куомо е пряка причина за високата смъртнос по старческите домове в щата, медиите на статуквото или игнорираха темата, или обвиняваха въпросните източници в подкрепа на Тръмп. Какво се случваше всъщност? С изрично разпореждане на Куомо леките и възстановяващите се ковид болни са били настанявани в домовете за възрастни хора. Да, точно така – при най-уязвимите от ковид. Това разбира се довежда до особено висока смъртност между възрастните хора в тези домове. Как да бъде решен този проблем? Губернаторът намерил бързо решение. Просто наредил тези бройки да не бъдат включвани в официалната статистика. В същото време, Куомо публикува книга, озаглавена “Американската криза – лидерски уроци от ковид пандемията”, в която разказва за лидерските си умения и какво е направил, за да се справи толкова добре със здравната криза. Пълен социопат. Миналата седмица, Краун Пълблишинг Груп обявиха, че спират промотирането на книгата предвид сериозните обвинения и информация, която вече не може да бъде пренебрегвана. Заедно с това, вече 8-9 жени обвиняват Куомо в сексуален тормоз и се стигна до там, че медийният критик от Вашингтон пост Ерик Уимпъл критикува радакционната политика на CNN по… CNN. Наглостта му стигна до там, че преди няколко дни губернаторът, човек с толкова много политическа, финансова и медийна власт се оплака, че е жертва на кенсъл културата. Той бил жертва, горкия.
И като стана въпрос за кенсъл културата, Сара Силвърман реши да канселира кенсъл културата, като заедно с това напусна демократската партия и заклейми т.нар. Културни войни. Какво доведе тази амазонка за социална справедливост и свободи до това решение? Ами, кенсъл културата. Както и преди съм казвал в подкаста, кенсъл културата няма и не може да спре само с враговете. По съветски модел, когато свършат белогвардейците, кулаците, външните врагове, в мишена започват да се превръщат онези, които са считани за недостатъчно идеологически чисти. Затова много хора не могат да разберат, защо лудите отляво атакуват Дж. К. Ролинг, Мартина Навратилова и други, които бяха икони в борбата за права, а днес са заклеймени като трансфоби и какво ли още не. Хора, четете история. Ако не можете да четете история, четете “Фермата за животни” на Оруел. Там ясно се вижда пътя от : “Който ходи на два крака е враг” до животните, които от герои, стават врагове, заради никому незнайни престъпления, до прасетата, които започват да ходят на два крака, за да са по-благородни и накрая с крилатата фраза: “Всички животни са равни, но едни животни са по-равни от други”. Кенсъл културата е рак. Рано или късно тя ще погне не само враговете, а и своите, защото не става въпрос за равенство и права, а за власт. Четете история. Или Оруел. Или и двете.
Толкова за днес. Благодаря ви, че и днес отделихте време за да бъдем заедно. Ако все още не сте се абонирали за Честна дума, можете да го направите в ApplePodcasts, Spotify, GooglePodcasts и всички по-големи подкаст платформи. Връзки към всички тях можете да намерите на адрес chestnaduma.com. Не пропускайте и да намерите Телеграм канала на подкаста, където освен информация за новите епизоди споделям и интересни статии и материали, на които попадам относно нашето съвремие, историята, политиката и популярната култура. Искам специално да благодаря на тези от вас, които използвате връзката към PayPal – вашата подкрепа ме окуражава да продълажавам да търся, да мисля, да съм активен.
Разделяме се с песента на Walking Hearts и Steven Ellis, в коята се пее:
Под водата сме
Но все още има време
Ако искаме
Можем да дишаме отново
Стойте будни и дишайте свбодно.