Здравейте. В днешният 32 епизод на Честна дума ще говорим за ковид бунтовете. Къде са случват те? Къде ли не! Европа, Америка, Азия – какво кара хората да излязат по улиците? Кои са хората, които протестират? Вижда ли се светлина в тунела?
ЕС – бюрокрацията не върши работа – назад сме с ваксините, назад с мерките.
13 години в Туитър – на изхода ли съм от тази социална мрежа.
Васил Божков печели дело след дело срещу Държавата заради отнетите лицензи и атакуването на бизнеса му – кой ще плаща сметката?
Идва ли края на бея от Делиормана – защо толкова спешно се продават медийните активи на Домусчиев.
Всичко това и още, след малко в подкаста.
Този епизод достига до вас със съдействието на Луксина Мен – качествена италианска козметика за мъже. С Луксина получавате истински мъжки продукти – като започнем от парфюма, автършейфа, моделиращите вакси и стигнем до любимите ми – шампоан за брада, балсам за брада, олио за брада – всичко от Луксина подчертава мъжествеността. Можете да поръчате продуктите на Луксина със специално намаление от 10% като използвате код за отстъпка DUMA (на латиница) в онлайн магазина f-expert.bg. Повтарям магазин f-expert.bg и код за отстъпка DUMA за 10% намаление на всички продукти на Луксина. Не чакайте! Поръчайте оригиналните италиански продукти за мъже – Луксина. Още информация ще намерите и в транскрипта на днешното предаване в chestnaduma.com
Още от началото на пандемията се забелязват два основни лагера. Не, не говоря за лагерите на апокалиптиците (всички ще умрем от вируса) или за другия лагер – “няма никакъв вирус”. Говоря за лагерите по отношение на мерките. От една страна, хората, политиците, които държат за по-строги, по-ограничителни мерки, пълен локдаун – главният държавен инспектор в Канада беше предложила преди време, че хората трябва да носят маски и когато правят секс. Това е единия лагер.
От другата страна са хората, които не смятат, че всичко трябва да се затваря, а е нужен по-балансиран подход, не защото няма никаква опасност, а защото освен от ковид се умира и от други неща. Повечето политици, в повечето страни избраха по-скоро първия модел – строги, силно ограничителни мерки. Проблемът е, че този подход не може да трае прекалено дълго време. Като добавим и постоянното променяне на условията, правилата и датите за облекчаване на мерките не е чудно, че започна де се изчерпва търпението на хората по света. Кои хора ще кажете?
Цяла Западна Европа се тресе от протести, но не за оставките на главните им прокурори, а срещу ограничителните мерки, които не само, че се затягат отново, но и няма яснота кога ще паднат. А, всичко започна с фразата: “Трябва ни месец, за да пречупим кривата”. Мина година. Кривата си играе нагоре, надолу и в страни, които спазват супер строги мерки, и в други, които карат по през пръсти. Не съм против мерките. Те обаче не осигуряват резултатът, който обещават политиците, а в някои случаи и отговорните медицински лица. Нима е чудно, че след една година обещания, проваляне на бизнеси и животи хората вече не могат да търпят и излизат по улиците?
Протестите и сблъсъците с полицията в Айндховен толкова се изостриха, че кметът на града предрече гражданска война, съобщава ДейлиМейл. Протести текат и на други места из Стария континент – Дания, Италия, Франция, Испания, Великобритания. Европа се бунтува и това се случва на фона на недостиг на ваксини в ЕС. Явно, не само на нашите управляващи не им достига административен капацитет. Бюрократите от Брюксел не отстъпват в тази антикласация. Как е възможно две, от трите най-добри ваксини да са направени в Европа, а ЕС да има недостиг на дози? Възможно е, когато хората, които се занимават с планиране и преговори са некадърни или корумпирани. Или и двете. Емануел Макрон не е Франсоа Митеран. Ангела Меркел не е Хелмут Кол. Борис Джонсън не е Маргарет Тачър. Тези са чиновници. Работата им е да носят папки и да говорят надути фрази. Ще бъдат запомнени с неработещите им политики, а наследиха една силна и просперираща Европа. ЕС е неспособен да замени националните държави в защитата на техните интереси. Това се вижда не само в ковид кризата, но и в политиката с Турция, Русия, ислямският тероризъм. Няма как безгръбначни политици да отстояват твърда позиция. Междувременно, Европа е най-лошо ударения континент от китайския вирус – и като брой заразени, и като брой починали.
Протестите не са само в Европа. В Израел също има протестиращи и сблъсъци с органите на реда, съобщава Таймс ъф Израел. Сблъсъци в 3 града, включително Ерусалим, а полицаите са замеряни с боклуци и камъни от ортодоксални евреи, които протестират срещу затварянето на училищата им.
Сблъсъци има и в Тунис, където 600 бяха арестувани, а хиляди протестираха срещу ограничителните мерки покрай пандемията, които допълнително влошиха икономическата ситуация в страната.
Северната част на Ливан, която винаги е била по-изостанала икономически също е по улиците, защото животът на хората е станал, по думите им, “непоносим” след въвеждането на мерките, съобщава Индиан Експрес. Протести има и в Бразилия и други южноамерикански страни. За Америка вече сме говорили. Протести има нявсякъде.
Кои са хората по улиците? Нека ви кажа кои – тези, които са най-силно икономически засегнати. Хората, на които им е отнето правото да си изкарват прехраната и нямат други възможности. Не се умира само от ковид и не може да се мисли само за това. И след една година от празни обещания, постоянно променяне на целите, условията, мерките – хората стигат до ръба на търпението си.
Политиците не се интересуват от хората. Те искат да се задържат максимално дълго на власт. Няма политик, пребит с тояги, за да го сложат на власт. Няма. Стигнат ли там, правят всичко възможно да се задържат колкото се може по-дълго. Ще въвеждат мерки, ще затварят училища, ще фалират бизнеси, ще теглят кредити – каквото е необходимо, само да запазят властта. Ето, за това трябва да мислим, когато става въпрос за мерките. Има здравна страна и тя е сериозна, но има и човешка, субективна, политическа и алчна и затова с някои мерки не трябва да се съгласяваме.
И като стана въпрос за борба, напоследък пада голямо клане в Туитър. Днес правя точно 13 години, откакто регистрирах акаунта си в новата тогава социална мрежа. Българите се брояха на пръсти. Впечатли ме идеята за предаването на информация в само 140 символа. Силата на сбитата комуникация – конкретна, бърза, свободна. Днес Туитър има малко общо с онова, което беше. Тази платформа е всичко друго, но не и свободна, а липсата на свобода обезмисля всичко останало. Злоупотребата с технологията роди едно ново племе – капризни, разглезени, чупливи примадони, които имат нужда от консултиране всеки път, когато прочетат нещо, с което не са съгласни. Такива са миньоните, които работят в тази компания, заедно със всичките им външни съветници, бордове и въобще най-разнообразен левичарски планктон. Все по-често се чудя какво правя там и все по-малко време отделям за тази платформа. Хей! Това може би не е зле!
В България, Васил Божков печели дело след дело. Сигурен съм, че това не сте го чули по новините. Чудя се, защо така обширно отразяваха акцията на Гешеф, отнемането на лицензите на фирмите на Божков, заграбването на частната му колекция, а сега мълчат като риби. Държавата обвини хазартния бос в укриване на данъци и бяха заведени дела за над 700 милиона лева. Лотариите му бяха спрени, на Еврофутбол бе отнет лицензът. Държавата обаче не успя да докаже неплатените данъци и Административният съд отмени много от решенията, които ограничиха дейността на неговите фирми. Държавата ще бъде осъдена, защото това, което направиха Борисв и Гешев е невъзможно да се случи в нормална демократична страна. Няма как да ти отнемат всичко и да затворят всичко, преди да имаш присъда, преди дори да са внесли обвинителен акт в съда. Е, тукашните каскети го направиха. Проблемът е, че ние ще плащаме сметката. Следващия път, когато видиш Борисов да обяснява за магистралите и Гешеф, да говори какъв борец за правосъдие е той си спомни това – ти им плащаш сметката на тези и сметката е за милиони.
И, докато Черепа си пуши пурата в Дубай, бея от Делиормана усилено продава активи. Кога купи НОВА ТВ плюс още няколко кабеларки и онлайн клоаки, кога започна да ги продава, другаря Домусчиев. И напоследък, няма много медийни изяви. Това поведение много ми напомня на случая с Христо Бисеров, който беше подгонен от Интерпол и докато пристигне заповедта за ареста му, се оказа, че той нито е зам. Председател на Народното събрание, нито има имоти, коли и банкови сметки. Гол като пушка се оказа този Христо Бисеров. До го ожали човек, завалията. По същия начин и Домусчиев сега се освобождава от налични активи. Колко ли време си е купил и кога ще гръмне новината предстои да видим. Какво ще правят и в Лудогорец – не знам. Трудно ми е да си представя, как феновете събират пари за заплати, сметки, лицензи. Най-лошото в тази и подобни ситуации е, че фактически се избягва от правосъдието. Всичко е продадено, препродадено. Прокурори и съдии са обезпечени, за да може разследването да остане висящо и така, до следващия път, до следващия олигарх, до следващия бушон. Фигурите се пренареждат и на дъската се появяват нови играчи. Условно нови, но все някак свързани със старата номенклатура и Държавна сигурност. Колко още ще изкараме така – ще видим.
Толкова за днес, скъпи слушатели. Не забравяйте да се абонирате за Честна дума, ако все още не сте го направили. Можете да го направите в Spotify, ApplePodcast, Anchor.fm и всички по-големи подкаст платформи. Ще съм ви благодарен ако оставите и положителни коментари и споделите с приятели там, където това е възможно. Връзки към всички възможни платформи ще намерите на chestnaduma.com. В този сезон от живота ни, неминуемо белязан от китайския вирус ни се налага да се справяме с много проблеми – здравни, финансови, емоционални. Некомпетентността на управлящите не помага. Но това не е време за страх. Оставям в с песента на Walking Hearts и Christine Smit и текста, който казва:
Ще ми помогнеш ли с товара на утрешния ден?
Ще избършеш ли сълзите от вчера?
Ще ме насочиш ли към пътя, по който трябва да вървя?
Ще отнемеш ли страха? Ще отнемеш ли страха?
Това беше от мен.
Останете будни. Останете смели.